Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Опита се да се подготви по някакъв начин за предстоящата атака, но силуетът беше отгоре му, още преди да успее да настрои мислите си в подобна посока.
Болката избухна в нервните възли на гърдите, стомаха и слабините му, а после — като поредица от падащи пред очите му маски, Никълъс усети как се парализират различни части на тялото му. Болката не се локализираше само в местата на нанесените удари, а някак прекъсваше връзката между нервните клетки и тялото му сякаш започна да се разпада.
Мускулите му се издуха, а после се свиха на топка и престанаха да му се подчиняват. Пулсиращи спазмодично от избухващите в нервите ослепителни експлозии на болката, те сякаш се превърнаха в огромна, но куха като балон маса.
Атаката беше методична, с почти научна прецизност неутрализираше отделни сектори на тялото му. Никълъс си даде сметка, че е напълно безпомощен пред тази смразяваща методичност. Тук не ставаше въпрос за постигане на победа. Това бе нещо съвсем различно. С клинична точност противникът демонстрираше своето огромно превъзходство. Душата на Никълъс се сгърчи от отчаяние. Как ще живее като широ нинджа, как да обърне гръб на всичките си познания по нинджуцу?
Отговорът на този въпрос беше съвсем очевиден. Няма да живее. Трябва да умре.
В това се съдържаше основната поука от безмилостното нападение.
Томи бавно започна да се съвзема от яростното нападение. Опряла гръб на стената и поемайки въздух на кратки тласъци през спазмодично отворената си уста, тя постепенно се освободи от замайването и разбра, че пистолетът вече не е в ръцете й.
Осъзнала, че сянката се е нахвърлила върху Никълъс, тя отчаяно започна да търси оръжието. Откри го на пода, на метър-два от дясната си ръка. Оттласна се от стената е болезнено стенание и запълзя натам. Пръстите й докоснаха ръкохватката, дланта й се уви около нея. Миг по-късно дулото на пистолета се насочи в тила на нападателя. Стотна от секундата, преди да натисне спусъка, тя изведнъж си даде сметка, че се е прицелила в Никълъс и в гърлото й се надигна противна на вкус жлъчка.
— По дяволите! — промърмори почти беззвучно тя, после реши да блъфира нападателя и остро извика: — Пусни го или ще стрелям!
Сянката светкавично се извъртя, главата и плещите на Никълъс изведнъж се оказаха между нея и Томи.
— Хайде, стреляй! — Гласът беше дрезгав шепот — един смразяващ сърцето звук, наподобяващ, стърженето на нокът по гладка дъска. — Мен ли ще гръмнеш, или пък него?
Томи изведнъж усети как косъмчетата по врата й настръхват. Беше убедена, че онзи й се присмива зад черната маска върху лицето си.
В следващия миг пред очите й проблесна малък нож, острието му се опря в гърлото на Никълъс.
— Махни оръжието или ще го убия! — проскърца дрезгавият глас. Острието потъна в кожата на Никълъс, под него се процедиха ситни капчици кръв.
Томи пусна пистолета.
— Изритай го встрани! — нареди гласът.
Тя се подчини и веднага съжали за това. Гледаше като в забавен кадър как сянката пуска Никълъс, надига се, придобива огромни размери и се надвесва над нея. По същия начин, по който преди секунди се бе появила в рамката на прозореца. Сетивата на Томи не регистрираха никакво движение, но въпреки това нападателят се озова над нея. И тя си даде сметка, че той е успял да прекоси пространството между двамата по някакъв тайнствен, напълно неизвестен за нея начин. Усети как се изправя на крака, повдигната от страхотна сила, тилът й е трясък се залепи на стената. Писъкът й, натежал от смайване и болка, беше кратък. Пред очите й се спусна черна завеса и тя изгуби съзнание.
Сянката я пусна и тялото й се свлече в безформена купчина на пода. Обърна глава и видя как Никълъс бавно пълзи към захвърления на пода пистолет. В израз на крайно отчаяние, той бе обърнал гръб на богатия арсенал от оръжия, с който някога бе разполагало тялото му и търсеше помощта на механичната и смешно безсилна в очите на нинджата играчка.
Нападателят се наведе и леко, с едно-единствено движение сграбчи тялото на Никълъс и го захвърли през стаята. Никълъс се стовари върху бюрото, плъзна се по гладката му повърхност и тежко рухна между стола и прозореца. Сянката се насочи към него — лека, пъргава и спокойна. Вдигна го на рамо и се насочи към прозореца.
Събрал последните остатъци от волята си, Никълъс направи единственото възможно нещо — разпери ръце и крака, за да попречи на нападателя да го промуши през разбития прозорец.
В ушите му прозвуча отвратителен смях, кожата му настръхна, сякаш прободена от хиляди карфици едновременно.