Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Все още разполагаме с петнайсет смарагда — отвърна Никълъс и пое дъх с пълни гърди. — Джъстин, не трябва да казваш на никого за това, което виждаш в момента. Дори и на Нанги. Тези смарагди притежават магическа сила. Наследство са от дядо ми, Со Пенг. Никога не трябва да ги използваме, никога не трябва дори да говорим за тях! — Постави кутийката на мястото й, дръпна татамито върху гладките дъски и добави: — Обещай ми това, Джъстин! — Обещавам.
Никълъс с олюляване се изправи на крака, в съзнанието му звъннаха думите на неизвестния нападател: „Тази смърт е прекалено лесна за теб. Нищо няма да усетиш.“
Защо не ме уби, когато толкова лесно можеше да го стори, запита се Никълъс. В името на какво запази живота ми?
Сингапур | Полуостров Малайзия
Лято, 1889 година
Со Пенг, дядото на Никълъс Линеър, беше роден в семейството на дребни китайски търговци — честни и работливи, но напълно лишени от късмет.
Майка му обаче беше нещо съвсем различно.
Според преданието, фамилията на Со Пенг живяла на полуостров Малайзия още през XIV век и се занимавала с търговия на коприна, слонова кост и черупки от костенурки. В началото на XVIII век се заселила в Куала Лумпур, в западната част на полуострова, привлечена от спиращите дъха възможности за бързо забогатяване покрай откритите там богати залежи от калай. Но огромните й печалби скоро се изпарили, тъй като нейните членове станали жертва на хазарта, необмислените инвестиции или просто на измами.
Но те оцелели. Очевидно тази способност, генетично заложена в кръвта им, наследил и Со Пенг.
Първите десет години от живота си Со Пенг прекарал в предградията на Паханг, в източната част на полуострова. Там баща му се занимавал с внос на коприна и черен чай от Китай. Момчето не проявявало интерес към търговията, а още по-малко към придружаващите я неизменно финансови несполуки. То растяло далеч по-умно от баща си и чичовците си, на деветнайсет вече било толкова схватливо и съобразително, колкото майка му била на трийсет и четири.
Со Пенг много приличаше на майка си Лианг. Сгодена още от дете и омъжена рано, тя го беше родила едва на петнайсетгодишна възраст. Никой не знаеше какъв е произходът й — хокиен като бащата на Со Пенг, или пък китайка от Суматра. Тя никога не говореше за родословието си, а, пропит от уважение към нея, Со Пенг така и не я попита за него, макар че често любопитството му бе просто изгарящо.
Майка му бе изключително умна жена. Умееше да се сближава с всички важни личности в градчето, в което се установяваше семейството й, а което бе още по-важно — тези личности бързо осъзнаваха, че й дължат някоя и друга услуга. Со Пенг добре знаеше, че благодарение на нейната изобретателност баща му на няколко пъти е избягвал сигурен фалит. При това, без да губи достойнство и без да се срамува за нищо.
През 1889 година, вече деветнайсетгодишен, Со Пенг притежаваше доста завидни способности. На първо място владееше смайващо много азиатски и индоевропейски езици, включително разнообразните им наречия. Завършил гимназия в Сингапур, или Лъвския град — както кръстили Сингапур владетелите на империята Шрива през XI век, той с пълни шепи бе черпил познание не само от най-добрите преподаватели в Малайзия, но и от разноцветната тълпа китайци, малайци, индийци и суматрийци, блъскащи се из тесните улички на града.
Беше работил всичко — на пристанището, на пазарите, в кръчми, ресторанти и хотели, дори беше плавал в продължение на шест месеца на един от новите параходи, които бързо изместваха търговските шхуни след отварянето на Суецкия канал през 1869 година и рязкото съкращаване на пътя между Европа и Азия. И бързо разбра нещо, което още дълги години далеч по-опитни от него хора не успяха да проумеят — с разрастването на параходните флотилии Сингапур скоро щеше да се превърне в едно от най-главните пристанища на света. Векове наред градът зависеше изцяло от капризите на ветровете. Мусоните през януари и февруари духаха от североизток и улесняваха придвижването на джонките от Сиам и Китай. Шест месеца по-късно, в началото на есента, ветровете сменяха посоката си и тогава идваше ред на лодките от Малайския архипелаг. Но новите параходи не зависеха от капризите на вятъра и това означаваше, че търговията в Сингапур можеше да се развива оживено през всичките дванайсет месеца на годината.
До този момент Со Пенг бе опитвал много и различни дейности, но не беше усъвършенствал нито една от тях. Макар и изключително образован за своите деветнайсет години, той практически не притежаваше професия, а което беше още по-лошо — не притежаваше и никакви пари.