Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Надявайки се, че малко древна история ще я приспи, тя взе екземпляра на „Илиада“, който й беше дала Касандра, и прочете колкото можа. Сякаш всяка страница бе пълна с намесата на боговете в света на хората. Хелън разбираше защо предците й в крайна сметка бяха решили, че не е чак толкова добра идея да се молят за божествена намеса. Друго нещо, което забеляза, бе колко силна неприязън изпитваше към Елена от Троя. Хелън от Нантъкет не можеше да разбере защо тя просто не се е върнала при съпруга си. Хората умираха. Хелън си обеща, че никога няма да прави същите избори като съименничката си.
Беше стигнала до частта, където Ахил, който се струваше на Хелън като най-възхвалявания психопат в света, започна да се цупи в шатрата си заради някакво момиче, когато чу отчетлива стъпка отгоре. А после още една. Като разчиташе на свръхчувствителния си слух, който винаги бе знаела, че притежава, но едва наскоро започна да си позволява да използва, тя насочи вниманието си към баща си, слушайки как гръдният му кош се движи в креслото, докато вдишваше и издишваше. Гледаше късните новини по телевизора на долния етаж и на Хелън й звучеше напълно нормално. На платформата на покрива над нея, обаче, сега беше подозрително тихо.
Хелън се измъкна от леглото и грабна старата бейзболна бухалка, която криеше в дрешника си. Като държеше тежката бухалка в готовност, тя излезе от стаята си, вървейки странично, със застъпващи се крака, и отиде до стълбите, които водеха към платформата на покрива. Спря за миг на площадката между стълбите, които водеха надолу към първия етаж, и стълбите, които водеха нагоре към покрива, ослушвайки се отново за баща си. След няколко мига на напрегната нерешителност го чу как цъка неодобрително с език на гротескното поведение на някаква жадна за вниманието на камерите представителка на Конгреса по телевизията, и се отпусна. Той все още беше добре, така че тя знаеше, че каквото и да бе чула, то още не беше стигнало до долния етаж. С намерението да задържи нещата по този начин, тя се качи по стълбите до платформата на покрива.
Щом излезе навън, Хелън почувства хладния есенен въздух да се просмуква през тънкия памучен плат на нощницата й, правейки я безполезна срещу природните стихии. С крайчеца на окото си зърна потрепваща сянка в светлината на звездите и замахна към нея, но върхът на бухалката й бе спрян, преди да опише пълна дъга. Тя чу силния плясък от удара на дърво върху кожа.
— По дяволите, аз съм! — прошепна дрезгаво Хектор. Хелън го видя да се крие в сянката, тръскайки дясната си ръка, сякаш го болеше.
— Какво става, по дяволите? Хектор, ти ли си? — изсъска в отговор Хелън. Той се приближи, за да може тя да го види по-добре, избягвайки някаква тъмна буца на земята. Хелън погледна по-внимателно буцата и осъзна, че това беше спалният й чувал, същият, който държеше в непромокаемия сандък, който баща й и беше дал. — Какво правиш?
— На какво ти прилича? — отвърна той заядливо, като все още тръскаше ръка, в опит да възвърне чувствителността й.
— Лагеруваш? — каза тя саркастично. После изведнъж проумя. Всички онези звуци, които чуваше нощем — звуци, за които бе мислила, че идват от Фуриите — имаха много по-банален източник. — Тук горе ли си всяка нощ?
— Почти. Един от нас винаги е тук горе през нощта, за да те наглежда — каза той, а после сграбчи Хелън за ръката, когато тя се извърна смутено от него. — Обикновено е Лукас, защото е единственият, който може да долети дотук — продължи той. Сякаш това подобряваше положението.
— И никога не ви е хрумнало да попитате дали ви искам тук, да подслушвате татко и мен? — попита тя разярена.
Хектор й се усмихна, потискайки един пристъп на смях.
— Да. Защото разбирам как бихте искали да запазите за себе си всички тези дискусии за политика и бейзбол. Толкова поверителни — каза той, като завъртя очи.
— По цяла нощ ли оставаш, докато спя? — попита тя, неспособна да го погледне. Изведнъж той разбра защо е толкова разстроена и усмивката му угасна.
— От доста време не си имала кошмари — подхвана той.
— Върви си вкъщи, Хектор — каза Хелън, като го прекъсна рязко и се обърна да си върви.
— Не — отвърна той моментално, като протегна ръка напряко през вратата, за да й попречи да излезе. — Не ме интересува дали си обезпокоена. Не ме е грижа дали ни искаш тук. Има много хора, които биха искали да те видят мъртва, принцесо, а за нещастие семейството ми не може да те остави незащитена, докато не кажа, че можеш да се защитаваш сама.