Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
Атлас изправи рамене (Трета част: А е А) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:

Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена „А е А“ и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на XX век нарича „закон за тъждеството“. Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън; Дагни открива любовта на живота си; Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото; Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: „КЪЛНА СЕ В ЖИВОТА СИ И В ЛЮБОВТА СИ КЪМ НЕГО, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ЗАРАДИ ДРУГ ЧОВЕК, НИТО ЩЕ ИСКАМ ДРУГ ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗАРАДИ МЕН“. Умиращият свят възкръсва.
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 286
Перейти на страницу:

Той беше стоял неподвижно, беше я слушал, без да промени изражението си, само очите му я следяха в потвърждение на това, че чува всяка нейна дума, дори и онези, които не беше произнесла. Отговори с все същия поглед, който сякаш изграждаше връзка, която все още не трябваше да се скъсва, гласът му отразяваше донякъде нейния, като сигнал от същия код, глас без знак от емоция, освен подчертаното накъсване на думите:

— Ако се провалите, както са се проваляли хората в търсенето на видение, което е трябвало да се осъществи, но е оставало завинаги недостижимо за тях, ако и вие като тях си помислите, че най-висшите ви ценности не трябва да бъдат достигани, а най-великите ви представи не трябва да се осъществяват — не проклинайте тази земя, както те са правили, не проклинайте съществуването. Видяхте онази Атлантида, която те са търсили, тя е тук, съществува, но човек трябва да влезе в нея гол и сам, без парцалите на лъжите през вековете, с най-чистата яснота на ума, не с невинно сърце, а с нещо, което е много по-рядко: с безкомпромисен разум, като единствено притежание и единствен ключ. Няма да влезете тук, преди да научите, че не е необходимо да убеждавате или да завладявате света. Когато го научите, ще видите, че през всички тези години на вашата битка нищо не ви е спирало да влезете в Атлантида и не е имало вериги, освен онези, които сте била готова да носите. През всичките тези години онова, което искахте да спечелите най-много, ви чакаше — той я погледна, сякаш отговаряше на неизречените, стаили се в ума й въпроси, — чакаше ви също така непреклонно, както вие се борехте, също така страстно и отчаяно, но с по-голяма увереност от вашата. Излезте навън и продължете битката си. Продължавайте да носите нежелани товари, да поемате незаслужени наказания и да вярвате, че можете да служите на справедливостта, като хвърляте собствения си дух на най-несправедливите мъчения. Но в най-лошите си и мрачни моменти си спомнете, че сте видели и друг свят. Спомнете си, че можете да го достигнете веднага щом решите да прозрете. Спомнете си, че ще ви чака и че е истински, възможен, ваш.

Сетне, обърнал глава, с все така ясен глас, но с очи, които сложиха край на връзката, той попита:

— В колко часа желаете да тръгнем утре?

— О…! Веднага щом ви е удобно.

— Тогава пригответе закуската в седем и в осем ще тръгнем.

— Добре.

Той бръкна в джоба си и й подаде малък, блестящ диск, който тя не успя да различи в първия момент. Той го пусна в дланта й: беше златна монета от пет долара.

— Последната част от заплатата ви за месеца — каза той.

Тя стисна монетата твърде силно, но отговори спокойно:

— Благодаря.

— Лека нощ, госпожице Тагарт.

— Лека нощ.

Не спа в часовете, които й оставаха. Седеше на пода на стаята с лице, притиснато към леглото, усещайки единствено присъствието му от другата страна на стената. От време на време се чувстваше така, сякаш е пред нея, сякаш седи в краката му. Така прекара последната си нощ с него.

* * *

Напусна долината както беше дошла, без да отнесе нищо, което трябваше да остане там. Остави малкото вещи, които беше придобила — селската си пола, една блуза, престилка, малко бельо, сгънати прилежно в едно чекмедже в скрина в стаята й. Погледна ги за миг, преди да затвори чекмеджето, с мисълта, че ако се върне, вероятно ще ги намери пак там. Взе със себе си единствено златната монета от пет долара и превръзката, която още стягаше ребрата й.

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)