Извънредна ситуация

От картата на Декстър Тейт знаеше, че този проход е дълъг само шейсет метра. Той свързваше мола с ниво Б2 на Калифорнийския конферентен център. Обаче с всяка следваща стъпка му се струваше, че тунелът се удължава и никога няма да стигне до края му. Вътре беше горещо, изолацията от света беше пълна и някой по-слабохарактерен, който нямаше неговата подготовка, щеше да изпадне в паника. Но Дракон дишаше равномерно и крачеше ритмично и за по-малко от две минути стигна до другия край, в който имаше метална врата, която се отваряше отвътре. Тя излетя далеч от него и Дракон се оказа на метър над пода на Б2.

Скочи, когато вратата се удари в стената, и се наведе назад в отвора. Искаше да поеме дълбоко дъх, но жегата и пушекът не му позволяваха. Извади противогаза от чантата и си го сложи.

След трийсет-четирийсет метра видя рампата, която водеше надолу към Б3 и нагоре към Б1. В паркинга в източната част на Б2 горяха поне три пожара. Два от тях бяха между него и центъра на нивото, където се намираше рампата. Имаше и един вдясно, в източния край на Б2.

Извади джипиес устройството си и погледна екрана. Червеното кръгче, което обозначаваше местонахождението на Кайл Форман показваше, че сенаторът се движи на изток от асансьорите към рампата. Дракон нямаше избор. Ако искаше да пресрещне целта, трябваше да мине през пожарите вляво. Само така щеше да успее да стигне до рампата и да слезе на Б3.

Затича между редиците коли, като дишаше равномерно през противогаза. Трябваше да се отправи на север, към дъното на конферентния център, за да заобиколи по-силния от двата пожара. Даваше си сметка, че всеки миг до него може да избухне някоя кола. Приближи се към рампата от север и погледна надолу към Б3. Нямаше и следа от Форман. Това беше добре. Прескочи един нисък парапет и се озова на асфалтирания склон.

След като намереше сенатора, щеше да го свали в най-долните нива на сградата, където да се разправи необезпокоявано с него. Той щеше да свърши като един от многото обгорели трупове и по всяка вероятност нямаше да могат да го идентифицират.

Свали чантата от рамото си и я остави на пода. Извади една граната, махна предпазителя и я хвърли зад себе си. Докато тичаше към Б3, хвърли и останалите две гранати. Те избухнаха през интервал от две секунди, затрупаха с огромни парчета бетон рампата, свързваща Б2 и Б3, и посипаха Дракон с прах. Миг по-късно се чу и друг тътен от върха на рампата — три коли паднаха една върху друга и напълно запечатаха прохода.

Дракон се облегна на една колона. Дишаше тежко в противогаза. Пое дъх за последен път, свали маската и я хвърли в купчината отломки наблизо. Погледна се и видя, че костюмът му е целият в прах и омазан с машинно масло. Това беше добре. Трябваше да изглежда пострадал.

Откъсна ръкава на сакото си и се наведе, за да отпори и крачола си. Взе командоския нож от калъфа на кръста си и го заби в прасеца си, като внимаваше да избегне големите кръвоносни съдове. Резултатът беше грозна рана, която кървеше обилно, но нямаше да причини трайни увреждания.