Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Почти стигнах — отвърна тя и се плъзна към ниво Б2.
— Закрепи добре въжето, Маи.
— Разбрах.
На холографския екран на виртуалната клавиатура на Том се появи червена светлина.
— Мамка му — изруга той.
Марк погледна цифрите, които течаха по екрана — това бяха данните от киберкостюма на Стефани. Пробивът се поправяше с невероятна бързина, но температурният контрол на дрехата не издържаше и нивата на метан във въздуха се повишаваха.
Увиснала над горящото машинно масло, парчетата метал и стъкло, които блестяха в синкавата светлина, Стефани започна да кашля. След това забеляза, че на краката й става топло.
— Марк, мисля, че имам проблем с температурния контрол на костюма — каза тя и отново се закашля.
Маи беше на метър от дупката и се движеше към нея изключително предпазливо. Въжето се разтягаше зад нея, но обтягането му се регулираше автоматично. Ако паднеше, то щеше да я задържи.
Стигна до ръба на отвора. Металният панел се бе откъснал от болта. Когато приближи, видя Стефани. Тя изглеждаше на ръба на изтощението. Лицето й под маската беше плувнало в пот.
— Хвани ме за ръката, Стеф — каза Маи. Протегна се напред и видя опасността отдолу — зловещите стърчащи парчета и черния дим.
Стефани бе заслепена от лъча на каската й.
— Не мога… Ще…
— Стеф, трябва да ме хванеш за ръката. Вързана съм. Въжето лесно ще ни изтегли нагоре.
Стефани не можеше да помръдне. Беше ужасена и почти пред припадък. Можеше само да стиска ръба.
Металният панел, за който се държеше, изпука и се огъна. Стефани изпищя и падна петнайсет сантиметра надолу. Пламъците докоснаха подметките на ботушите й.
Маи все още беше до дупката, въжето й се опъна и я задържа. Тя погледна надолу към Стефани и видя, че пръстите й още стискат металния ръб. След това започнаха да се изплъзват.
Ръката на Маи се стрелна напред, металът под нея поддаде и се огъна, но въжето реагира автоматично. Маи хвана едната ръка на Стефани и я стисна здраво. Стефани махна другата от панела точно преди той да се откъсне от шахтата, и сграбчи китката на Маи.
Маи нареди на въжето да ги изтегли бавно и те се вдигнаха през дупката, като избегнаха на косъм острия ръб. Отблъснаха се с крака от вертикалната тръба, докато въжето ги теглеше бавно нагоре през изпълнения с изгорели газове въздух. Стефани кашляше. Нанороботите пуснаха кислород под маската й и тя започна да диша по-леко. Дозите глюкоза й дадоха сили да се качи отново в шахтата.
След малко и двете бяха в канала на климатичната система на Б1, където въздухът беше по-чист. Пропълзяха през него и се върнаха в офиса, където Джош им помогна да слязат.
62.
Форман и Дейв успяха да подминат Тод по стълбата, за да стигнат първи до вратите на Б3. Успяха да ги отворят с алуминиевите пластини, които Форман бе пъхнал в задния си джоб. Той вървеше напред, а Дейв го следваше. Помогнаха на Марти и Тод да се прехвърлят през отвора на Б3.
Миризмата на дим ги удари в лицата и те започнаха да се чудят дали усилието си е струвало. Тод падна изтощен на мраморния под до вратата. Беше изгубил много кръв и отпадаше с всяка секунда. Сенаторът се наведе, за да прегледа раната му. Никой от тях нямаше медицински познания, но ясно се виждаше как част от костта стърчи поне два сантиметра от кожата му.
— Тод — каза внимателно Форман. — Трябва да продължим да се движим. Можеш ли да се изправиш?
— За нищо не ставам вече — отвърна той. — Не си чувствам ръката и ми е студено.
Дейв се приближи и клекна до него.
— Ще те изкараме оттук, Тод. Само бъди силен, моля те!
Четиримата тръгнаха през паркинга, който бе обвит в дим. Беше претъпкан с коли, но никоя от тях не изглеждаше като преди инцидента. Прозорците им бяха счупени, бетонни колони и метални греди бяха сплескали ламарините на поне десет от тях. Другите бяха с изкривени калници или спукани гуми, а една се бе забила в съседната.
— Сега какво? — попита Дейв.
— Добър въпрос — отвърна Форман и въздъхна тежко. — Димът е най-гъст ето там. — И той посочи на изток, към дъното на паркинга. — Вие тримата изчакайте тук. Аз ще отида да погледна.
Но вместо да тръгне през паркинга, Форман първо зави наляво, за да провери аварийното стълбище. От асансьорите до изхода имаше тясна асфалтирана пътека, която излизаше директно под аварийния изход, през който бяха опитали да минат от приземния етаж. Нямаше нужда да минава по нея. От двайсет метра се виждаше, че е блокирана от цял къс бетон, който сигурно тежеше два тона.