Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Сенаторът спря за миг, за да се ориентира в задимения мрак. Пушекът изгаряше гърлото му. Той отпори ръкава си и ръчните шевове поддадоха с изненадваща лекота. Покри носа и устата си със скъпата материя и тръгна между редиците разбити коли. След петдесет метра подскочи стреснато, защото алармата на една тойота зави оглушително. След няколко минути стигна до центъра на етажа и видя четири почернели от сажди гигантски бетонни колони, които подпираха рампите, водещи нагоре.
Тук димът беше най-гъст и Форман се закашля. Залютя му на очите и по бузите му се търколиха сълзи. След това видя червени пламъци и розов дим. Миризмата на горяща пластмаса го замая. Нямаше как да излязат оттук, дори и аварийните изходи от тази страна да бяха чисти.
Погледна назад към асансьорите, но вече не виждаше придружителите си. За миг го обзе порив да побегне, просто да бяга и да не се обръща назад. Извърна се към рампата, водеща към Б2, и за малко наистина да го направи. Другите сами да търсят начин да излязат. Представи си лицето на Санди и нероденото им бебе.
Обърна се и хукна обратно към асансьорите. Очертанията на Дейв, Тод и Марти ставаха все по-ясни през дима. Бяха седнали, облегнати на стената, край тях въздухът беше малко по-чист.
— Изходът в дъното е непроходим. Там е пожарът. Но има рампа, която отива нагоре и надолу. Тя е единствената ни надежда.
Тод се изправи с помощта на Дейв и каза с треперещ глас:
— Добре съм. Мога да вървя.
— Димът става все по-гъст — каза мрачно Марти.
— Така е, а там положението е още по-лошо — отвърна Форман и кимна към рампата. — Но нямаме алтернатива. — Отпори и другия си ръкав и го подаде на Тод. — Сложи го на носа и устата си.
Марти скъса ръкава на своята риза и Дейв го разпра на две. Покриха устите си с парцалите и последваха Форман в сгъстяващия се дим. След това замръзнаха, защото чуха серия близки експлозии.
— Сякаш идват от рампите — каза Дейв.
— Не на това ниво — отбеляза Форман. — Хайде!
Той не се върна по стъпките си към рампата, а ги поведе далеч от асансьорите към предната част на сградата. Там отровните газове не бяха толкова задушливи. Завиха по първата пътека, но спряха само след няколко метра. Една кола блокираше пътя им. Беше покрита със стъкла и прах. Форман ги поведе между две други коли и скоро стигнаха втората пътека. Вляво от тях на няколко метра напред гореше друго превозно средство.
Чу се клаксон. Те изтичаха по посока на звука, стигнаха до колата и видяха, че разбитата глава на шофьора е полегнала върху волана. Едната му ръка лежеше върху таблото и се подаваше през счупеното предно стъкло. Беше разцепена на две по дължина между средния и безименния пръст. По капака шуртеше кръв и капеше по бетона като протекло машинно масло.
Форман бе обзет от мрачно предчувствие. Правеха някаква грешка. Беше видял нещо, което му го подсказваше. Дейв вървеше до него заедно с Марти. Тод едва се влачеше след тях.
— Как си, Тод? — извика Дейв, извърна се назад и забави крачка.
— Как да съм? — каза задъхано той. Лицето му бе плувнало в пот, която размазваше мръсотията по бузите му.
Дейв изостана.
— Ще успееш, братле. — Понечи да го прихване, но Тод го отблъсна.
— Не, така ще те забавя. Не мисли за мен.
В средата на пътеката имаше капак от багажник. Тод и Дейв го заобиколиха от двете страни.
И тогава горящата кола, която току-що бяха подминали, се взриви.
63.
Над шосето, обграждащо Калифорнийския конферентен център се стелеше гъст дим. Дракон тичаше по асфалта. Стигна до задната част на мола и се шмугна в малкия паркинг. На земята лежеше труп на мъж, в гърба му бяха забити множество стъкла. Тялото приличаше на някакъв зловещ таралеж и Дракон се засмя. Това беше първата жертва от тази вечер, която виждаше отблизо, но не чувстваше нито грам вина или угризение. Единственото, което изпитваше към мъртвия, беше презрение, че е бил такъв глупак да се окаже в неподходящия момент на неподходящото място.
Отвори вратата на товарната рампа в дъното на паркинга и се озова в склада зад супермаркета. Помещението беше пусто. Изтича по коридора. И там не видя никого, но за всеки случай извади пистолета „Смит и Уесън“. Зави и мина през друга врата, след това влезе в магазина.