Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Продължи между редиците смачкани коли. От прозореца на спортен кадилак изригна пламък и двигателят се взриви. Покривът на колата изхвърча, удари се в тавана, след това падна и се затъркаля по пътеката. Блъсна се в Къртицата и спря в подножието на рампата.
Асфалтът беше хлъзгав, по него се лееше бензин и вода, но това не беше проблем за Къртицата. На запад разрушенията бяха още по-големи. Много от колите бяха разбити на части. Поне четвърт от тях лежаха на покривите си. След малко Пийт стигна до върха на рампата, която се спускаше от Б2 към Б3. Пътят бе блокиран от огромни бетонни късове, стоманени греди и няколко смачкани коли.
Пийт подкара Къртицата по рампата и спря на метър от препятствието. То беше толкова плътно, че дори мощните светлини на свръхмодерната машина не можеха да проникнат от другата страна.
— Има ли някой тук? — извика отново Пийт. — Някой от другата страна? — Мълчание. — Първа база — каза той в микрофона.
— Да, Пийт — отвърна тихо Марк.
— Може ли „Голямо око“ да събере информация какво се случва на Б3?
Марк погледна към един от техниците, който поклати глава.
— Не, Пийт. Има прекалено много смущения. Какво става при теб?
— Намирам се на върха на рампата, която се спуска от Б2 към Б3, но пътят е напълно блокиран. Малко се притеснявам да мина с Къртицата през препятствието, защото от другата страна може да има живи хора.
— Има ли друг път надолу?
— Не. Западният край на Б2 е толкова разрушен, че има опасност Къртицата да се срути през пода.
— Е, значи нямаш избор, Пийт.
— Разбрано. — Пийт прекъсна връзката и прегледа информацията от сензорите. Не чуваше нито звук на честотата на човешкия глас. Инфрачервените датчици бяха объркани от горещината от пожарите и не можеха да различат топлина на човешко тяло от другата страна на препятствието.
Пийт взе решение и Къртицата тръгна напред.
66.
Първа база, Тинтара
Оставаха няколко минути до залеза и бавно снишаващото се оранжево слънце огряваше повърхността на Тихия океан като диско топка. Том Ериксън беше в апартамента си с изглед към острова и виждаше цялата красота на настъпващата вечер през прозореца си. В квартирата си имаше конзола, която беше почти толкова многофункционална, колкото и онази в компютърния център. През нея имаше пълен достъп до Сибил, квантовия компютър, който представляваше сърцето на цялата система.
Въпреки че бе започнало да му харесва да е част от екипа в Тинтара, държеше на личното си пространство. Сигурно имаше нещо общо с месеците, прекарани в затвора „Олдърмонт“, където лаптопът бе единственият му другар. Но тук намери дом и хора, с които можеше да се идентифицира. Харесваше му да ги дразни, но те бяха личности и той ги уважаваше. А сега имаха нужда от него. Мисията щеше да пропадне, ако той не откриеше как екипът да стигне до сенатор Кайл Форман.
— Сибил, извади схемата на Калифорнийския конферентен център — каза той. Холографският екран се намираше пред инвалидната му количка, а виртуалната клавиатура бе прожектирана в скута му. На половин метър от лицето му се появи триизмерен план. — Музика, Сибил — каза той и се взря в изображението.
— Имам 3 257 419 отделни файла с…
— Да, скъпа. Сигурно имаш. Нещо на Бари Манилоу? Шегувам се. Пусни… — Той погледна към небето, което бе плувнало в алени и оранжеви отблясъци. — „Уайт Страйпс“, „Армия на седем нации“. Силно, Сиб.
— Моля, уточни…
— Ами, до дупка.
— Съжалявам, това…
— Сибил, звукът на девет. Ще ти кажа, ако трябва да се коригира.
Първо се чуха басите, после барабаните, а накрая и дрезгавият блусарски глас на Джак Уайт. Том облегна глава назад и затвори очи. Опита се да прочисти мислите си и пусна музиката през себе си. Колкото по-тежки бяха звуците, толкова повече го успокояваха.
Отвори очи и погледна към схемата. На пръв поглед беше само лабиринт от линии. Разгледа десетте нива. Б1 в по-голямата си част беше пълна бъркотия, Б2 — първият етаж от паркинга — бе пълен със счупени коли, пръснати огнища на пожари и други опасности. В източната част на Б3 се бе разразил голям пожар.
— Къде е Пийт, Сибил?
В Б2 се появи малка червена точка. Но пътят на Пийт Шерингъм беше блокиран. Той се канеше да поведе Къртицата през голямо препятствие и щеше да му отнеме известно време да мине през него. А и след това нямаше начин да разберат къде са Кайл Форман и придружителите му. Том трябваше да измисли как Джош, Маи и Стеф да слязат дотам.