Извънредна ситуация

Под нея имаше шест метра празно пространство. Това не беше проблем, истинската опасност идваше от металните парчета по пода на паркинга. Петнайсетсантиметрови остриета от стъкло и обгорена и изкривена стомана стърчаха като смъртоносни сталагмити. И за да стане още по-лошо, край тях гореше разлято машинно масло и от него се вдигаше черен дим.

— Стеф, как си?

Известно време тя беше в шок и не можеше да отговори. Само простена. След това вдигна свободната си ръка, за да се хване по-здраво за ръба на дупката. Металният панел зловещо изскърца.

— Цяла съм — каза тя с тих глас, изпълнен с болка. — Просто пропаднах през шахтата и сега се държа за ръба на дупката. Проблемът е, че не мога да сляза надолу. Точно под мен гори огън и подът е осеян с големи остри парчета метал.

— Добре — чу тя гласа на Марк от Първа база. Очите му се стрелнаха към холографския екран над виртуалната клавиатура на Том, където се виждаше местонахождението на всеки член от екипа на „Е-форс“. — Стеф, костюмът ти се е закачил. Ранена ли си?

— Не мисля. Но не мога да се вдигна, не мога и да скоча.

— Стеф, идвам към теб — каза Маи. Вече се бе покачила върху металните шкафове и след секунда се вмъкна през отвора на шахтата.

Движеше се по-бързо от Стефани и стигна до разклонението двайсет секунди след като влезе в канала.

Увисналата над паркинга Стеф усети, че ръцете й отслабват.

— Стеф, пускаме глюкоза в системата ти. Съгласна ли си?

— Разбира се.

Марк се канеше да каже нещо, когато Том сложи ръка върху микрофона.

— Марк — каза той тихо. — Има микроскопичен пробив в костюма й.

Марк усети как по гърба му премина тръпка. Взря се в холографския екран и го видя — скъсване, не по-голямо от част от милиметъра, на ръкава на костюма на Стефани.

— Стеф — проехтя през слушалките й гласът на Марк. — Имаме проблем.

Маи чу думите на Марк и забави малко движението си. След това обучението й си каза думата и тя започна да се движи още по-бързо. Каквото и да кажеше Марк, то означаваше само, че трябва да стигне още по-бързо до Стефани.

— Има микроскопичен пробив в костюма ти. Том работи по въпроса и нанороботите вече го оправят. Според датчиците ни костюмът ти работи добре, но кажи ми какво виждаш на твоя екран? Пред теб ли е?

Стефани се опита да потисне ужаса. Усещаше, че дозите глюкоза си вършат работата. Опита се да се извърти и да погледне екрана на китката си, но се оказа невъзможно.

— Не го виждам — каза тя.

— Маи, какво става с теб? — попита Марк.

Маи беше издърпала въжето и прикрепяше вакуумната приставка за стената на шахтата.