Извънредна ситуация

Франсин се усмихна леко.

— Предполагам. Аз съм най-добрата.

Тя беше на двайсет години и през последните пет от тях бе пожънала големи успехи. Те бяха в пълен контраст с първите петнайсет години от живота й. Някога беше опърничаво, незабележително, обикновено момиче, което другите деца или пренебрегваха, или обиждаха. Но сега вече знаеше как да манипулира хората. Знаеше каква власт държи в ръцете си.

Беше руса и изящна, с черни като маслини очи, благодарение на пластичната хирургия. Изобщо не приличаше на пъпчивата тийнейджърка с рядка косица, каквато беше някога. Война загуби ума и дума, когато тя се появи на екрана му. Усети раздвижване в слабините си и тихичко се изкикоти.

— Прочетох съобщението ви — каза Франсин и се съсредоточи върху замазаното лице на Завоевание. — Изглежда, имате нужда от помощ.

Завоевание се намръщи, но бързо овладя изражението си. Война не беше толкова изтънчен, затова прихна.

— Нещо смешно ли казах? — попита Франсин, като премести черните си очи към огромното тресящо се туловище на екрана.

Война се заливаше от смях и намигна на тримата си колеги.

— Обичам това момиче — каза той. — От нея направо се надървям.

Франсин отново се усмихна. Без да поглежда надолу, задвижи пръсти по клавиатурата, която не се виждаше на екраните на мъжете. Изведнъж Четиримата конници видяха как лицето на Война се промени. Огромното му туловище се разтресе. Устните му трепереха, слюнката му потече по масивния гръден кош. Очите му се изцъклиха. После лицето му стана нормално така внезапно, както се бе променило, но този път изглеждаше изтощено и без капчица кръв по него.