Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Без да обръща внимание на болката, той се откъсна от стената, прибра ножа в ножницата, пъхна пистолета в джоба си и закуцука към укритието си от отломки, зад което щеше да изчака появата на сенатор Кайл Форман.
64.
Взривът бе оглушителен и Марти и Форман бяха изхвърлени от ударната вълна и паднаха на бетона.
Дейв излетя към кола вдясно от него и носът му се озова на сантиметри от счупеното предно стъкло. Усети пареща болка в прасеца. Погледна надолу и видя, че крачолът му се е подпалил. Сякаш всичко се случваше на забавен каданс. Дейв започна да гаси пламъка с голи ръце, изгори дланите си и изпищя. Свали разпраната раница от рамото си и загаси огъня с нея. След това откъсна обгорелия крачол.
Чак тогава видя Тод, който се бе проснал по очи в неестествена поза. Към него от избухналата кола беше потекла вадичка бензин, по която бързо се движеше пламък. Марти и Форман също се спуснаха към него.
— Тод? — Дейв се наведе над него. Лицето на младежа беше обгорено. Имаше мехури от челото до брадичката. Едното му око беше отворено, но не виждаше. Беше замъглено и сиво. — Тод? — Дейв го разтърси.
Тод трепна. Опита се да погледне приятеля си, но очевидно беше ослепял. Сграбчи ръката на Дейв и заплака. Опита се да каже нещо, но главата му се килна на една страна.
— Тод… Тод!
Форман и Марти се опитваха да накарат Дейв да се изправи на крака.
— Хайде, трябва да вървим — каза Марти.
На Дейв му се струваше, че времето е спряло. Виждаше лицето на мъртвия си приятел, но не можеше да повярва, че е истина. Нищо от случващото се не беше реално. Всеки миг щеше да се събуди и да се отърси от кошмара, това бе просто лош сън, нищо повече. Чу, че Марти му казва нещо, но не разбра какво. Обърна се и видя разтревоженото лице на стареца на сантиметри от своето. Устните му се движеха, но Дейв не чуваше думите.
Изведнъж младежът усети, че силни ръце го влачат напред. Бягаше, без да знае къде отива. Усети, че пътят се издига, мръсният въздух го задавяше. Видя рампата и бетонните колони от двете страни. Бяха близо до върха. Спряха и Дейв чу Кайл Форман да ругае. Марти се давеше от кашлица.
Пред тях имаше три горящи коли и огромен бетонен къс от пропадналия таван. Пътят беше напълно блокиран.
65.
Къртицата беше една от уникалните машини на „Е-форс“, невероятно творение на технологиите. Приличаше на огромен свредел на вериги и — както предполагаше името й — функцията й бе да прокопава тунели под земята. Освен това можеше да издържа на високи температури и да минава през пожари.
Зад свредела имаше кабина за един човек, а зад нея — цилиндрична капсула, три метра висока и метър и двайсет широка. Външни камери осигуряваха 360 градуса видимост от кабината. Сензори в бронята предаваха информация за околната среда към компютъра на таблото. Наричаха капсулата „Куршум“ заради формата й, но и заради изключителната й здравина — беше устойчива на взрив, радиация и на почти всички познати на човечеството химикали.
Пийт Шерингъм седеше в кабината на Къртицата на върха на рампата, спускаща се от приземния етаж към паркинга в източната част на Калифорнийския конферентен център. Даваше устни команди на компютърната система, машината се движеше напред и започваше да се спуска по наклона.
Стените на рампата бяха доста пострадали от взривовете. По пътеката имаше разпилени парчета бетон, а част от асфалта беше изкъртен. Пийт премина първата спирала и скоро се озова на Б1. Тук нямаше отбивка, тъй като първото ниво на паркинга беше Б2. Взе и следващия завой и двайсет секунди по-късно застана пред входа на подземния гараж.
Той приличаше на строителна площадка. Пийт включи мощните светлини на Къртицата. Те прорязаха мрака и дима и камерите предадоха разрушението в кабината. Изгорели коли, пръснати навсякъде части. Нямаше здраво предно стъкло. Огромни участъци от тавана бяха хлътнали надолу. Взривовете бяха разрушили за секунди това, което хората бяха строили с дни.
Подкара Къртицата по паркинга, след това спря за миг.
— Има ли някой тук? — извика той и гласът му се разнесе през външните тонколони.
Нищо. Сензорите на бронята на Къртицата можеха да уловят и най-слабия шум. Пийт бе нагласил филтъра да пропуска само човешки глас. Само че не чу нищо.