Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
След пет крачки по коридора се натъкнаха на тялото на жена в делови костюм. Беше просната възнак с разперени ръце, а главата й лежеше до нея. Ризата й бе измокрена от противопожарната система и кръвта. Кремавият килим под нея бе станал розов.
Повечето офиси бяха празни. Само шепа хора бяха работили в тях по време на взривовете. Изглеждаше невероятно да има оцелели.
Тримата напредваха бавно по коридора, след това завиха на запад към централната рецепция и асансьорите. Не видяха повече трупове. Нямаше и живи хора. Когато стигнаха до фоайето, видяха степента на разрушение в западната част. Джош провери температурата — над сто градуса по Целзий. Без филтрите в каските им димът щеше да е смъртоносен. По стените на коридора, водещ от западното крило към централното фоайе, се виеха пламъци. Беше напълно непроходим.
— Можем само да се надяваме да стигнем до западното крило — каза Маи и в гласа й се прокрадна отчаяние.
— По дяволите! — избухна Джош. — А главните асансьори очевидно не работят. Някакви гениални идеи?
— Шахтите на климатичната инсталация. През тях има връзка с другите нива.
— Добре, но знаем, че от тази страна на ниво Б3 около аварийните изходи има пожар.
— Значи ще използваме шахтите, за да слезем един етаж на Б2 — каза Стефани. — Да се надяваме, че има друг маршрут надолу.
— Не звучи много окуражаващо — отвърна Маи.
— Да имате други предложения? Защото сега е моментът.
Джош въздъхна.
— Не, нямам. Маи?
Тя поклати глава.
— Добре. Вие двамата останете тук — каза уверено Стефани. — Аз ще отида да видя дали това, което предложих, е възможно.
Избраха третия офис от дъното на коридора. Той беше на известно разстояние от аварийния изход, което означаваше, че ако пожарът на Б3 е пробил нагоре до следващия етаж, шахтите на климатичната система тук трябваше да са в по-добро състояние. Освен това офисът не беше близо и до зоната с най-големи поражения в западната част. Джош се свърза по радиостанцията с Първа база и информира Том за плана им. След това тръгна да търси схема на климатичната инсталация на комплекса.
В единия край на офиса имаше хубаво невредимо бюро. Плъзнаха го по пода и го поставиха точно под метална решетка на тавана. Отворът беше достатъчно голям, за да се промуши човек. Изпразниха два метални шкафа и ги качиха върху бюрото. Най-отгоре сложиха стол.
Стефани се качи. Решетката бе закрепена с болтове в четирите ъгъла. Тя ги развинти, свали решетката и я подаде на Маи. Провря се през дупката и се качи в шахтата на климатичната система.
Шахтата беше тясна и квадратна. На Стефани й се наложи ту да лази, ту да се примъква по корем по гладката метална повърхност. Вляво имаше разклонение, което минаваше над главния коридор. Вдясно шахтата завиваше към дъното на сградата.
— Първа база — каза Стеф в микрофона. — Имате ли схема на това?
— Току-що я намерих — отвърна Том. — Пращам ти я.
Стеф погледна екрана на маншета си. На него се появи миниатюрна схема на климатичната система — сложна плетеница от цветни линии. Маи и Джош също я получиха, тя бе прожектирана в много по-едър вариант и на стената на компютърния център в Тинтара.
— Ти си тук — каза Том и сред преплетените линии се появи червена точка. — Трябва да завиеш надясно. Така ще се приближиш до фоайето с асансьорите. Там шахтата се разклонява. Единият ръкав се качва на приземното ниво, но според изображението от „Голямо око“ е доста порутен. Другият слиза към Б2. Не знам какво е състоянието му.
— Прието, Том. Завивам надясно.
Задачата би била невъзможна, ако Стефани не беше с киберкостюм. Температурата в шахтата беше над 60 градуса, в нея бяха проникнали и отровни газове от западното крило. Костюмът охлаждаше тялото на Стефани и филтрираше токсичните изпарения, но въпреки това пълзенето беше изтощително.
Тя изпита облекчение, когато стигна до разклонението. Вдигна поглед и видя, че шахтата е блокирана на няколко метра над главата й. Погледна надолу и лампата на каската й освети канала. Видя, че той се свързва с друг на Б2, успореден на този, по който беше пълзяла.
— В разклонението съм — каза тя по микрофона. — Ще се вържа и ще се спусна.