Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Добре — каза Том. — А сега какво? — Музиката беше хубава, звучеше силно и парчето достигаше кулминацията си. — Хайде, мисли! Мисли! — Прокара пръсти през дългата си мазна коса. — От какво имат нужда сградите? Електричество. Точно така. Газ. Правилно. Вода. Водопровод… Сибил, има ли план на водопроводната система на конферентния център?
Минаха няколко секунди.
— Да — отвърна Сибил.
— Добре. Би ли го наложила върху схемата на сградата, моля?
По подовете се появи мрежа от зелени линии. Те се вливаха в основната водопроводна артерия в източната част на сградата точно под Б6. Оттам на изток тръгваше дебела зелена ивица. Никаква полза от това — водопроводите не бяха повече от шейсет сантиметра в диаметър. Основната тръба беше над метър широка, но водопроводите на комплекса се свързваха с нея на петдесет метра извън сградата.
— По дяволите! — възкликна Том и надвика музиката.
Взря се през прозореца. Небето ставаше мораво и първите звезди започваха да изгряват.
— Сибил, наложи цялата инфраструктура на комплекса върху плана на сградата.
Появиха се нови линии — жълтите бяха газопроводите, черните — електрическите кабели, червените — климатиците. Нито една от системите нямаше тунели за поддръжка, които да влизат и излизат от конферентния център. Нямаше достатъчно големи проходи, през които да мине човек. Но внезапно му хрумна идея.
— Сибил, можеш ли да ми намериш изображение на основите? Независимо дали от „Голямо око“, или от мрежата?
Този път забавянето беше малко по-голямо.
— „Голямо око“ не може да проникне толкова дълбоко, Том — каза Сибил. — Но има изображение на терена от времето, когато комплексът е бил в строеж, от 1996 година.
— Добре — отвърна Том. — Покажи ми го, моля те. — Погледна снимката. Строителната площадка беше огромна. На преден план се виждаха три големи камиона. След това забеляза нещо странно. — Какво е това, Сибил? Този отвор в далечната страна на основите?
— Има три различни отвора, Том.
— Да. Питам за този, който е на нивото на горната част на основите. Горе вляво.
— Това е общински канал. Построен е през 1934 година за оттичане на водата от океана. Преустроен е по време на строителството на Калифорнийския конферентен център.
— Преустроен? Но не е разрушен?
Тишина. Изображението се смени. Появи се схемата на конферентния център, но в дъното имаше нови линии.
— Увеличи изображението, Сибил. Горният ляв ъгъл на основите.
Изображението отново се смени. Долният ляв ъгъл на Калифорнийския конферентен център зае целия екран.
— Има ли вход от приземното ниво към този канал, Сибил?
Появи се нова картинка, компютърът проследи канала на сто метра на запад от сградата.
— Излиза в следните координати…
— Благодаря, Сибил. Виждам къде излиза. А сега въпрос за 64 хиляди долара, Сиб. Колко близо стига до ниво Б6 на комплекса?
— Най-близката точка е в квадрант Д17 на изображението. Разстоянието между стената на канала и стената на Б6 е 97,5 сантиметра. Вид на почвата: твърда скала, пясък и глина.
— Сиб, скъпа, обичам те!
67.
Въпреки че беше толкова млада, жената, която се наричаше Франсин Гигакс — в чест на Гари Гигакс, създателя на „Замъци и дракони“ — беше изключително самоуверена. Познаваше онези мъже само като Четиримата конници и прякорът й се струваше абсурден. Но изобщо не се страхуваше от тях и дори не си правеше труда да скрие самоличността си. Обаче четиримата мъже го правеха. Виждаше единствено размазаните им лица на екрана и нищо друго.
Война беше още на шезлонга си на „Роузбъд“, закотвена край Наладу. Слънцето грееше силно и лимоненожълтите лъчи танцуваха по водната повърхност. Смърт се намираше в кабинета си във Вашингтон, а Чума — в частния си самолет, който вече приближаваше летище „Ла Гуардия“ в Ню Йорк. Завоевание бе пристигнал в апартамента си в Мейфеър, беше си налял голямо бренди и седеше върху старинно кремаво канапе. Беше 8:30 сутринта в Лос Анджелис, 11:30 в Ню Йорк, 4:30 в Лондон и 9:30 на Малдивите. Франсин беше навсякъде и никъде. В киберпространството нямаше часови зони.
— Много те препоръчаха — каза Завоевание, когато четирите лица се появиха на огромния екран на стената в апартамента му.