Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Но тогава си каза, че хората във властта черпят силите си от тези, които ги избират. Народът ги овластява. Времето им ще отмине и други ще дойдат на техните места. Днес бе принуден да се подчини на политици, които не искаха да си цапат ръцете. Той и екипът му бяха положили всички сили, но знаеше, че в бъдеще организацията „Е-форс“ трябва да е дори още по-подготвена и правилно използвана.
„Е-форс“ не беше просто изпитател на технологиите на КАРПА. Преди повече от половин век група конгресмени, притеснени от властта, дадена на военните чрез създаването на ДАРПА, бяха основали конкурентна организация. Знаеше, че времето, в което предназначението на КАРПА е било да въвежда иновациите в ежедневието на обикновените хора, отдавна е отминало. Сега КАРПА имаше амбициите да си възвърне милиардите долари, които бе похарчила през годините. И разбира се, той беше наясно, че „Е-форс“ е страхотна реклама на технологичните нововъведения, които бяха изпреварили времето си поне с две десетилетия. Но пък хората му не бяха просто изпитатели на тези изобретения, не целяха да ги продадат по-добре. Макар че политиците и онези, които даваха парите, искаха да ги превърнат точно в това. Той щеше да им се противопостави.
Каза си, че от тук нататък няма да се кланя на политиците. Той бе създал „Е-форс“ и щеше да направи всичко по силите си организацията не само да оцелее, но и да работи правилно.
Въздъхна тежко и стана.
112.
Екипът на „Е-форс“ се бе събрал в компютърния център заедно със служителите от хангарите и различните оперативни звена на Първа база.
Марк се бе покачил на стол и държеше чаша шампанско. В помещението се възцари тишина.
— Преди няколко минути държавният секретар ми каза, че днес не е време за празненства — започна той. — И беше напълно прав. Преди два дни в Калифорнийския конферентен център загинаха над хиляда американци, още повече са хората, които тъгуват за загубата на своите близки. Но въпреки болката и мъката има неща, с които трябва да се гордеем и заради които трябва да се потупаме по гърба. Изпълнихме отлично първата си мисия. Постигнахме целите си — да спасим животи — и доказахме способностите си. Така че това не е празненство, а време, в което да се обърнем към положителните аспекти на последните няколко дни.
Огледа лицата на членовете на екипа си и си позволи да се усмихне с гордост. Знаеше, че е избрал най-подходящите хора и че ги чакат велики дела.
— За „Е-форс“! — каза той и вдигна чашата си.
— За „Е-форс“! — отвърнаха в един глас останалите.
Докато всички отпиваха от шампанското, Том попита с хитра усмивка:
— Това означава ли, че обучението трябва да продължи?
Марк огледа останалите членове на екипа с безизразна физиономия.
— Не — произнесе бавно и на лицето му се появи усмивка. — Според мен всички заслужават почивка… на тропически остров!