Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Да, Изчадието наистина повече се затруднява да контролира една жена, отколкото мъж. Жените го изнервят, защото са своенравни създания и често са непредсказуеми. Но щом веднъж е пило кръвта на жена, всичко това се променя. Сега то ще преследва Алис и няма да й дава покой. Ще се промъква в сънищата й и ще й показва нещата, които тя може да има - нещата, които могат да бъдат нейни, стига само да поиска, - до-като накрая тя ще помисли, че е нужно да го призове отново. Несъмнено онзи мой братовчед е бил под контрола на Изчадието. Иначе никога нямаше да ме предаде така.
Прогонващия духове се почеса по брадата:
- Да, Изчадието ще расте и расте, и малко неща ще могат да му попречат да разпростре злината си сред другите, докато всичко в Графството потъне в развала. Това се случвало с Малките хора, докато накрая вече били нужни отчаяни мерки. Трябва да разберем точно как е било обуздано Изчадието; а още по-добре - как може да бъде убито. Точно затова трябва да идем в Хейшам. Там има голяма гробница, погребална могила, а телата на Хейс и синовете му са в каменни гробове наблизо.
Веднага щом укрепна достатъчно, отиваме там. Както знаеш, на онези, загинали от насилствена смърт, понякога им е трудно да си тръгнат от този свят. Така че ще посетим онези гробове. Ако имаме късмет, един-два призрака може още да витаят там. Може би дори призракът на Нейз, който е извършил обуздаването. Твърде възможно е това да е единствената ни надежда, защото, за да съм честен, момче, в момента нямам понятие как ще доведем това докрай.
С тези думи Прогонващия духове сведе глава и придоби много тъжно и разтревожено изражение. Никога не го бях виждал толкова унил.
- Бил ли сте там преди? - попитах, чудейки се защо не беше нахокал призраците и не бе поискал от тях да си вървят по пътя.
- Да, момче, само веднъж. Отидох там като чирак. Господарят ми беше там, за да се справи с един създаващ неприятности морски дух, който витаеше по брега. След като свършихме с това, на хълма над зъберите минахме край гробовете и разбрах, че там има нещо, защото топлата досега лятна нощ изведнъж стана много студена. Когато господарят ми продължи да върви, го попитах защо не спира, за да направи нещо.
- Най-добре е да не се занимаваме с това - каза ми той. - Не пречи на никого. Освен това, някои призраци остават на тази земя, защото имат да изпълнят някаква задача. Затова е най-добре да ги оставим да се занимават с нея. - Тогава не разбрах какво имаше предвид, но, както обикновено, беше прав.
Опитах се да си представя Прогонващия духове като чирак. Сигурно е бил много по-възрастен от мен, защото първо се бе обучавал за свещеник. Зачудих се какъв ли е бил господарят му, човек, който би приел толкова възрастен чирак.
- Както и да е - рече Прогонващия духове, - ще тръгваме за Хейшам много скоро, но преди да стане това, има нещо друго, което трябва да се направи. Знаеш ли какво е то?
Потреперих. Знаех какво щеше да каже.
- Трябва да се справим с момичето, така че е нужно да разберем къде се крие. Бих предположил, че е в руините на къщата на Лизи. Ти какво мислиш? - запита Прогонващия духове.
Канех се да му кажа, че не съм съгласен, но той се взря настоятелно в мен, докато се видях принуден да сведа поглед към земята. Не можех да го излъжа.
- Вероятно точно там ще се настани - признах.
- Е, момче, тя не може да остане там още дълго. Представлява опасност за всички. Ще трябва да отиде в ямата. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Така че по-добре да почваш да копаеш...
Погледнах го, неспособен да повярвам на онова, което чувах.
- Виж, момче, тежко е, но трябва да се направи. Наш дълг е да направим Графството безопасно за другите, а това момиче винаги ще бъде заплаха.
-Но това не е честно! - възкликнах. - Тя ви спаси живота! През пролетта спаси и моя живот. Всичко, което направи, се оказа правилно в крайна сметка. Тя има добри намерения.
Прогонващия духове вдигна ръка да ме накара да замълча.
- Не си хаби дъха! - нареди той с много сурово изражение. - Знам, че тя спря изгарянето на кладата. Знам, че спаси животи, включително моя собствен. Но пусна на свобода Изчадието, а аз бих предпочел да съм мъртъв, отколкото да допусна това нечестиво създание да броди необуздано и да е свободно да върши безчинствата си. Така че ме последвай и да приключваме с това!
- Но ако убием Изчадието, Алис ще бъде свободна! Ще има друг шанс!
Лицето на Прогонващия духове почервеня от гняв, а когато проговори, в гласа му долових рязка заплашителна нотка:
-Вещица, която използва магия чрез фамилиар, винаги е опасна. След време, когато съзрее, е далеч по-смъртоносна от онези, които използват кръв или кости. Но обикновено фамилиарът е просто прилеп или крастава жаба - нещо малко и слабо, което постепенно набира сили. Помисли си обаче какво направи това момиче! Не друг, а тъкмо Изчадието! А тя си мисли, че Изчадието е подчинено на волята й!