Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
25.
Фиона позна номера — беше централата на участъка — и вдигна мобилния си телефон, като очакваше да чуе гласа на Уолт. Разочарова се, щом откри, че е Нанси, секретарката му. Застанала в малката кухня на бунгалото, тя погледна през прозореца над мивката към горичката от трепетлики и ярко пламтящите лилии между белите стволове.
— Нанси?
— Трябва да ми разясниш една дреболия. Току-що получихме GPS координатите на пикапа, които поиска…
— О, слава богу.
— Работата е там, че координатите се намират в имението на Енгълтън.
— Какво?
— Има възможност за грешка от около пет метра, или нещо такова, така че… Не съм съвсем сигурна как да процедирам. Искаш ли да пратя някой заместник…
— Не, не! — каза Фиона, отиде бързо до другия край на хола и погледна към къщата. — Не мога да повярвам. Толкова съжалявам. Нека поогледам наоколо и ще ти се обадя. Показва ли къде в имението се намира? Има ли такива подробности?
— Има смесен изглед: сателитна снимка, наложена върху компютърна карта. Показва, че пикапът е в къщата. Може и да е в хола — засмя се Нанси. — Но все пак има някаква допустима грешка.
— Ще погледна.
— После ми се обади, става ли?
— Обещавам. Дай ми пет минути. — Тя затвори и замислено пъхна телефона в джоба си. Прекоси алеята, без да обръща внимание на игривите катерички и на червения парапланер, носещ се по топлите течения над северния хребет. За нея съществуваше единствено гаражът. Колкото повече се приближаваше до него, толкова по-голямо вълнение я обземаше.
Може би устройството е било свалено от пикапа и оставено в гаража. В такъв случай какво говореше това за изчезването на автомобила? Двамата с Уолт бяха проверили празното отделение.
Фиона се надигна на пръсти, надникна през прозорчето на гаражната врата и видя каросерията. Пикапът бе паркиран точно където му бе мястото. Тя се почувства глупаво, задето бе накарала Уолт да поиска проследяване по GPS. Кайра явно бе взела автомобила и после го бе върнала. Фиона откри, че я обзема гняв. Беше бясна на момичето, задето й бе причинило толкова тревоги и притеснения.
Отиде до предната врата на къщата и я намери заключена. Почука силно. Кайра не отговори. Тя опита отново дръжката, а после, ядосана, изтича до бунгалото да вземе ключа си. Върна се, отключи вратата и нахлу вътре.
— Кайра! Кайра? — Тя минаваше от стая в стая и все повече побесняваше. — Кайра! — Втурна се нагоре по стълбите. Вторият етаж, втората врата вляво. Отвори я рязко.
Стаята бе празна. Нямаше и следа от момичето. Изглеждаше точно така, както я бе видяла последния път. Лек страх пробяга през нея. Не й бе хрумнало, че може някой друг, а не Кайра, да е върнал камиона. Някой друг, а не Кайра, да е в къщата. Мъжът от планината например — дали за него бе говорила, докато беше под хипноза? Той ли й бе причинил сътресение на мозъка?
Фиона тръгна крадешком по коридора към елегантното стълбище, водещо към хола на приземния етаж. Стисна перилото и заслиза предпазливо стъпало по стъпало, озъртайки се, за да държи всичко под око. Доскорошният й гняв, предизвикан от безотговорната Кайра, се беше стопил и сега тя отново бе загрижена за липсващото момиче. Усети, че се паникьосва. Чудеше се как бе позволила на емоциите да я направляват. Нанси щеше да прати някой заместник-шериф, ако бе поискала. В упоритото си желание да защити Кайра и семейство Енгълтън бе действала припряно и глупаво.
В подножието на стълбите се поколеба. Чуваше лекото бръмчене на двата хладилника, цъкането на часовника над камината. Ушите й бучаха, сърцето й биеше като полудяло. Къщата бе огромна, многоетажна и с няколко крила, с винена изба, сауна, физкултурен салон. Фиона ужасно се страхуваше, но знаеше, че ако Кайра бе върнала пикапа, трябваше да говори с нея преди хората на шерифа.
Входната врата я мамеше. Навън щеше да се чувства по-сигурна. Вместо това тя заобиколи основата на виещото се стълбище от черешово дърво и тръгна по един коридор, покрай който се редяха килерите, а между тях висяха семейни снимки. Стигна до задното стълбище и слезе по него на долния етаж. Претърси физкултурния салон, двете бани и сауната. Двете спални за гости. Едно служебно помещение, което се ползваше и за склад. Пералнята. Върна се горе и отиде до южното крило, което бе предназначено за гости и се състоеше от два апартамента с по две спални. Провери всички килери и четирите бани.