Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Достатъчно близко! — каза Хелън, като размаха въодушевено ръка във въздуха. — Мисълта ми е, че, предвид всички тези удивителни неща, на които са способни хората, защо се съсредоточаваме върху войната? Човешките същества би трябвало да бъдат по-добри.

— Но ти не си човешко същество, не и в действителност, не и изцяло човешко същество. Хубаво малко полубожествено създание — изсъска лукав, изпълнен с фалшиво ласкателство глас.

Хелън чу отекващо стържене и ярко проблясване привлече погледа й, докато Орион измъкваше от калъфа един от множеството ножове, които държеше затъкнати под дрехите си. Бутна я зад гърба си и впи пръсти в хълбока й, а голямата му ръка я прикова на място, в случай че се опиташе да направи някоя глупост, например да изскочи и да замахне.

— Ела и се изправи лице в лице с мен — отправи Орион предизвикателство към противника им. Гласът му беше спокоен, леден — сякаш беше очаквал това.

Разгневена на себе си, задето беше толкова безпомощна без мълниите си, Хелън твърдо реши да се научи да се бие като простосмъртна веднага щом се върнеше в реалния свят. Ако някога успееше да се върне.

Тънък, бълбукащ смях отекна през гората от кости, и зловещ звук, почти като песен, си проправи с лъкатушене път към тях.

— Едро невръстно полубожествено създание! По-едър от повечето, като ловеца, на когото е кръстен! Искаш ли да се биеш с мен, глупав Небесен Ловецо? Внимание! Аз измислих войната, малки красавци, аз я изобретих. Но не, не, Небесният Ловец няма да ме послуша. Ще се бие! И вечно ще я преследва през нощта! Защото, о, колко красивакрасивакрасива е тя!

Напевният глас се накъса на звънки изблици детински смях, от който зъбите на Хелън затракаха. Чу се скимтящ звук. Докато Орион кръжеше, за да я предпази, Хелън зърна издължена, върлинеста фигура, която се стрелкаше насам-натам из гробището на Ледения Гигант. Беше мършав, почти гол, и целият изрисуван с тъмносини завъртулки, като някой дивак от Каменната ера.

— Толкова приличаш на моята сестра, на моята любима. Толкова приличаш на Лицето! О! Лицето, което обичаше, което поведе корабите, което проля толкова кръвкръвкръв! Отново, отново! Искам отново да играя играта с хубавите малки божества! — Кикотейки се, той се стрелна по-близо, опитвайки се да подмами Орион да се отдалечи от Хелън, но Орион не се хвана.

Когато дивакът се приближи, Хелън го огледа по-добре. Ужасена, тя се притисна по-силно към гърба на Орион. Дивакът имаше изпъкнали сиви очи и множество дълги плитчици, които можеше да са били платинено руси или бели, преди да се сплъстят от синя индигова боя и съсирена кръв. Кръвта сякаш излизаше с бълбукане от кожата му. Тя течеше от носа и ушите му — дори от скалпа му, излизаше сякаш от всяка подходяща дупка на пропития му от злоба мозък.

В ръката му имаше нащърбен меч, чиито краища бяха оранжеви от ръжда. Извъртайки се рязко, когато Орион пресрещна един от финтовете на дивака, Хелън го подуши за миг. Повдигна й се от мъртвешката воня. Той миришеше на кисела от страха пот и гниещо месо.