Войната на Калибан

— Еймъс, върви пръв — каза Холдън и едрият мъж потъна през вратата към неизвестното. Пракс понечи да го последва, но главатарят на пинкуотърците го хвана за лакътя.

— Защо не останеш с мен, професоре? — предложи той.

— Да. Аз… добре.

Зад тази врата стаите се променяха. Явно беше, че все още се намират в старите тунели на Ганимед. Стените бяха покрити със същите шарки от минерализиран скреж, осветлението се състоеше от същите старомодни светодиодни лампи, а по сивите стени личеше къде ледът се е разтопил и замръзнал отново при някаква засечка на климатичната инсталация преди години или десетилетия. Но да минеш през тази врата бе като да пристъпиш от света на мъртвите в нещо живо. Въздухът бе по-топъл и миришеше на тела, прясна почва и фенолов дезинфектант. Просторното помещение, в което се озоваха, би могло да е стаята за отдих на всяка от десетината лаборатории, в които бе работил Пракс. На далечната стена имаше три затворени метални врати и товарен портал с вдигната метална ролетка. Еймъс и Холдън отидоха до вратите и механикът ги изрита една по една. Когато третата се отвори, Холдън извика нещо, но думите се изгубиха сред лая на пистолет и ответния огън от пушката на Еймъс.

Двамата останали пинкуотърци освен Уендъл изтичаха напред и се долепиха към стените от двете страни на товарния портал. Пракс тръгна след тях, но Уендъл сложи ръка на рамото му и го спря. Мъжът отляво надникна бързо през вратата и се дръпна обратно. Един куршум издълба бразда в стената, където се бе намирала главата му.

— Какво можеш да ми дадеш? — попита Холдън и за миг Пракс си помисли, че говори на тях. Очите на капитана бяха твърди, а мръщенето сякаш бе изсечено върху лицето му. После Наоми каза нещо, което го накара да се усмихне, и видът му стана просто уморен и тъжен. — Добре, разполагаме с частичен план на етажа. Там отзад има широка стая. Нивото се снижава с около два метра и има изходи на десет и един часа. Оформена е като яма, така че ако организират защитата си там, ще имаме предимството на по-високата позиция.

— Значи е страшно глупаво място за организиране на защита — вметна Уендъл.

Изтрещя откос и в метала на товарния портал се появиха три малки дупчици. Хората от другата страна бяха нервни.

— И все пак данните сочат… — поде Холдън.

— Искаш ли да говориш с тях, капитане? — попита Еймъс. — Или да минаваме направо към очевидното?

Личеше си, че в този въпрос има нещо повече от онова, което разбираше Пракс. Холдън понечи да каже нещо, поколеба се, а после кимна към вратата.

— Дай да свършваме — каза.

Двамата с Еймъс се затичаха към портала, следвани по петите от Пракс и Уендъл. В стаята оттатък някой крещеше заповеди. Пракс различи думите „полезен товар“ и „евакуация“ и сърцето му се сви. „Евакуация.“ Не можеха да позволят на никого да си тръгне, преди да са открили Мей.