Обещанието на краля вещер

Мариаброн знаеше, че конят може да надбяга създанията и това беше единствената надежда за него и за другия войник.

Жената войн изкрещя, наведе се ниско и размаха брадвата си, докато конят й трополеше по посока на мрачния елф, който скоро щеше да бъде надвит. Ръцете му се движеха обезумяло — и великолепно, трябваше да признае Елъри, — изпращайки поток от премятащи се кинжали към близките змии. Освен това самият той се въртеше непрестанно, наметалото му се бе разперило широко и предлагаше някаква защита срещу струите киселинна отрова, летящи към него. Въпреки това го улучваха неведнъж и той се смръщваше от болка, а Елъри бе сигурна, че не може да поддържа сякаш безкрайния си запас от снаряди.

Тя се наведе ниско, намръщи се и почти падна от коня си, когато струя киселина обля челюстта й, точно под долния край на шлема. Все пак успя да се овладее достатъчно, че да замахне напред с брадвата и да откъсне крилото на друга от змиите, но трета успя да премине напред над острието и да се спусне към ръката й. Извити зъби се показаха и захапаха здраво през ръкавицата на Елъри.

Рицарката изрева от болка и изпусна брадвата си, после яростно разтърси ръка и запрати ръкавицата и змията надалече. Извика на тъмния елф и насочи коня си, протягайки ръка за неговата.

Джарлаксъл я сграбчи, другата му ръка се задвижи светкавично и замахна ниско с камата. Изненадата на Елъри бе пълна, когато усети, че се плъзга от седлото, вместо да повлече елфа със себе си. Някаква магия бе овладяла мрачния елф, осъзна тя, защото силата му бе увеличена многократно и той не отстъпи и крачка, когато конят й премина в галоп покрай него.

Тя светкавично се озова на земята, зашеметена и залитаща, но Джарлаксъл я изправи на крака.

— Какво…? — понечи да попита.

Мрачният елф я дръпна на позиция пред себе си и Елъри забеляза слаби искрици във въздуха около тях.

Някаква сфера.

— Не се дърпай! — предупреди я той.

Вдигна другата си ръка, за да й покаже, че държи в деликатните си пръсти черен жезъл с рубинен връх.

Очите на жената се разшириха от страх, когато погледна през рамото на Джарлаксъл и видя няколко змии, летящи към тях.

Джарлаксъл не показа никаква следа от страх. Просто насочи жезъла към земята и изрече заповедна дума, която освободи малка огнена топка от края му.

Елъри инстинктивно се отдръпна, но мрачният елф я задържа на място с подсилената си от магия желязна хватка.

Тя се дръпна още повече, когато огненото кълбо изригна и яростни пламъци прогориха въздуха. Почувства как дъхът бива изсмукан от дробовете й, почувства внезапния натиск на изпепеляващата жега и сферата около нея и мрачния елф проблесна и просветна в яростен отговор.

Но издържа. Убийствените пламъци не можаха да преминат. Извън това пространство обаче, на двадесетина стъпки радиус пламъците поглъщаха жадно.