Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
щеше да се домъкне след малко, ама имаше за един коз време, сигура.
Млад митничар, явно от новото попълнение, излезе да запали цигара и буквално му падна ченето, когато видя пред себе си как Мишо, седнал като индиански вожд на очукания капак на тойотата „Лендкрузър“, пафка дебелия джойнт с невъзмутимо спокойствие. От колата се чуваха „Рейдж Агейнст дъ Машин“ - „Renegades of Funk“. Не беше на зуко музиката, ама не беше и на най-тихото. Митничарчето се окопити и се опита да звучи строго:
- К’ъв си ти бе, келеш? Къде си ми паркирал, какво пушиш, ти малоумен ли си, бе...
Мишо издиша огромен облак дим и каза бавно и отчетливо:
- Затваряй си плювалника, харпун. Млъквай и трай, слушам музика, да ти го намаам у човката баш...
- Ей сега ще видиш какво ще стане с твоята човка, пънкар нйеден...
Младото митничарче тръгна уверено към джипа по рампата. В този момент зад него се появи дебелак, който тежеше поне сто и петдесет килограма, направо не можеше да се събере в униформата, всичко по него беше в гънки и мас, потеше се и се задъхваше само от усилието да се движи. Старото митничар бързо зацепи каква е случката; вече беше запознат с избухливия нрав на това копеленце - от новата бригада, която им спуснаха от върха, и знаеше, че не могат и гък да му кажат, защото после цялата смяна ще останат без работа, направо със скоростта на светлината ще излетят от иначе най-сладката служба. Идеше му да се запсува, че не се сети да предупреди младока за днешното посещение на истинските им господари - „Звеното“, извергите, които бяха сменили Акулата. Петрунов, така се казваше дъртият, беше началник на смяна и всъщност бе виждал Мишо само два пъти, но беше разбрал, че с него и неговите психари шега не бива. Не можеше да разбере какво се случва по върховете и защо им изпратиха тези психопати, но нямаше думата и можеше само да трае и да спазва указанията, които гласяха: „Когато дойде моментът, си затваряйте очите, обръщайте гръб, трайте и ще ви оставим да си движите вашите далаверки и врътки, без някой да ви се меша.“
А сега той беше пропуснал да предупреди новия си колега и момчето щеше да направи една от най-сериозните грешки в живота си. Ето, извади сгъваема палка от джоба си, засили се и замахна към спокойно седящия на капака изрод от „Звеното“. Петрунов отвори уста да предупреди, да каже нещо поне, но всичко се случи светкавично. Михаил небрежно се отмести от линията на атаката, хвана ръката, която държеше палката, дръпна я, вадейки митничарчето от равновесие, и като го придърпа към себе си, заби челото си в носа му. Въпреки гърмящите „Рейдж“ се чу изхрущяване. Плисна кръв. Мишо бутна назад нападателя си, скочи от капака на джипа и само с едно маваши в главата го довърши. Пичът падна в несвяст на земята и изхъхри.
- Казах, че слушам музика, тъпак. - Мишо заби докмартинса си в ребрата на младия митничар, който изстена. - Като си сложил униформа, си станал безсмъртен ли...
- Младеж, младеж, спри се, спри се, момчето е ново, моля ти се, не знае кои сте...
- Ама мен ме боли кура, пич, дали знае, или не знае. Твоя работа е да знае, ясно ли ти е?
- Така е, така е, ама заеби, сопри се, нали работа сме дошли да вършим, д’еба - почти изхленчи Петрунов.
- Работа има да вършим, да, ама си контролирай персонала, пич. Този е твой проблем, не е мой.
Мишо запали пак джойнта и се обърна, защото чу, че Варела паркира буса с курвите до джипа. Курвите бяха нещо като бонус за митничарчетата - докато се правеха на луди, тировете с екстрите минаваха. Курви и бело - класика. Мишо много им се дразнеше, но един от чичковците със сивите сака беше казал, че така по-плавно ставало минаването през границата, защото на митническите служители и през акъла не им минавало да си мислят глупости. Те ебат и друсат като в приказките, сръбските им колеги също се омъгляват, на пет километра навътре в Сърбия сръбските полицаи спират движението, от наша страна българските - същата работа, и гледаш само как цял час едни тирове си минават, все едно няма граница, няма баница. Хубаво, щом е такава системата, нека да е такава, ама мама им корумпирана. Бахти държавата!