Владетелят на кулата

Убиха още два пъти в архипелага Дванайсетте сестри. Търговски чиновник на Алпена, когото жената удуши, докато нещастникът търсеше къде да се изпикае след запой в кръчмата. Втората жертва беше момиче, което прослужваше в една таверна на Астена. Него Френтис примами в стаята си, като му показа сребърник и накара монетата да танцува между кокалчетата на ръката си. Младата жена го последва със смях по стълбите, засмя се, когато той ѝ отвори вратата с поклон, смееше се, когато той запали лампата в стаята и посегна да я прегърне. И този път жената му позволи да довърши жертвата бързо.

Намериха си кораб още преди слънцето да е изгряло и отплаваха с първия отлив. След четири дни корабът пристана при Динелис, голям и оживен пристанищен град, по-голям дори от Миртеск. Отдавна бяха зарязали ролите си на дама и нейния телохранител, сега играеха съпруг и съпруга, но този път жената се вживяваше в ролята на покорна и уплашена мишчица, а Френтис трябваше да се прави на доминиращ грубиянин, разглезен син на мелденейски търговец, дошъл да нагледа бащините си дела. В Динелис отметнаха още едно име от списъка — червендалест съдържател на странноприемница, когото Френтис покани да изпият по чаша вино на верандата. Оставиха го там да се взира невиждащ в пристанището, празната чаша полегнала на голямото му шкембе.

Продължиха да пътуват на север като в някакъв безкраен кошмар и убиваха хора от списъка по пътя си. Никакъв модел нямаше в този списък, поне Френтис не виждаше такъв. Селска перачка на десетина мили от Динелис, работник в чифлик два дни по-късно, полусляп и глух старец на следващия. Ако не беше видял как онзи мъж с познатия глас ѝ дава списъка, Френтис сигурно щеше да реши, че всичко това е плод на болния ѝ мозък, самозаблуда, която ѝ позволява да убива на случаен принцип. Но сега тя убиваше методично и контролирано, което го навеждаше на мисълта, че мисията не е просто за удоволствие, а жестокостта, с която беше убила стареца в Хервелис и която го беше отвратила толкова дълбоко, е заменена от ужасяваща ефикасност. Без значение дали убиваше лично, или принуждаваше Френтис да го прави, жената не оставяше нищо на случайността. Наблюдаваха жертвите си и ги убиваха при сгода, правеха го бързо и изчезваха много преди да се е вдигнала тревога.