Фурията на Академа

– Ще те съветвам?

– Да. Нали ти написа още първата година онази грамадна дисертация върху теорията по призоваване на фурии, а аз ще разговарям със... Съвета на някой си или нещо си.

– Съвета на говорителите на общността на призователите? – попита Тави.

Макс кимна.

– Същите. Ще се срещат с Първия лорд, за да получат разрешение за ново проучване върху, ъъъ... – Макс присви очи. – Артритната бира ми се върти в главата, но май не беше точно това.

Тави примигна.

– Антропоморфната теорема?

Макс кимна отново по същия безгрижен начин.

– Точно така. Трябва да науча всичко за нея, докато стигнем до двореца, а ти трябва да ми я обясниш.

Тави погледна съквартиранта си и започна да се преоблича в чисти дрехи. След като сутринта избяга от Черния коридор, той дори не си беше направил труда да се съблече, преди да се строполи в леглото. Докато се преоблече изцяло и си среши косата, вече се беше разбудил напълно.

– Бързам.

– Аха – рече Макс. Той се наведе и вдигна един плик от пода. – Някой пъхна това под вратата.

Тави взе плика и веднага разпозна почерка.

– Леля ми Исана.

Навън забиха вечерните камбани, които отбелязваха падането на здрача.

– Проклети врани – изруга Макс. Той стана и тръгна към вратата. – Да вървим. След четвърт час трябва да съм там.

Тави сгъна плика и го пъхна в торбичката на кръста си.

– Добре де, добре. – Двамата излязоха от стаята и тръгнаха през двора на Академията към един от скритите входове към подземията. – Какво трябва да знаеш?

– Ами... – каза Макс след няколко крачки. – Хм. Всичко.

Тави зяпна слисано едрото момче.

– Макс, този курс е задължителен. Изключително важен е за призоваването. Ти го мина.

– Ами да.

– Всъщност дори го посещавахме заедно. – Макс кимна и се намръщи. – И ти беше там през повечето време – каза Тави.

– Със сигурност – отвърна Макс. – Часовете бяха следобед. Не възразявам срещу образованието, стига да не ми пречи на съня.

– Слуша ли изобщо? – попита Тави.

– Ами... – отвърна Макс. – Не забравяй, че на редицата пред нас седеше Мара Рива. Помниш я, нали? Онази с червената коса и големите... – Той се закашля. – Очи. По време на повечето занятия всъщност се опитвахме да разберем кой е по-добър в призоваването на земни фурии.

„Което обяснява защо Макс се появяваше на занятия всеки път, а след тях изчезваше неясно къде“, помисли си мрачно Тави.

– Колко е повечето?

– Ами всичките – рече Макс. – С изключение на онзи ден, когато бях махмурлия.

– Какво? Как успя да си напишеш курсовата работа?

– Ами... Помниш ли Игения? Онази русокоска от Плацида? Тя се оказа толкова благородна, че...

– О, млъквай, Макс – изръмжа Тави. – Това беше тримесечен курс. Как, враните да те изкълват, очакваш от мен да те науча на всичко за петнайсет минути?

– С добро настроение и без мрънканици – отвърна Макс и се ухили. – Като един истински находчив жител на държавата и слуга на Короната.