Фурията на Академа

– Да се оригна?

– Не. Не, Макс. Отвлечи вниманието им към нещо друго. Протакай. Само не се опитвай да използваш каквито и да е телесни функции.

Макс въздъхна.

– Дипломацията се оказва доста по-сложна, отколкото предполагах.

– Това е просто вечерен прием – каза Тави. – Ще се справиш.

– Винаги се справям – каза Макс, но в гласа му не се долавяше обичайната му арогантност.

– Как е той? – попита Тави.

– Не е помръдвал – отвърна Макс. – Не се е будил. Но Килиан казва, че сърцето му бие по-силно.

– Това е добре – каза Тави. Той прехапа долната си устна. – Какво ще правим, ако не...

– Ако не се събуди? – изрече мрачно Макс.

– Да.

Макс бавно си пое дъх.

– Легионите ще започнат битка за Короната. Много хора ще загинат.

Тави поклати глава.

– Но нали има закон и прецедент за смърт на лорд без наследник? Съветът на лордовете и Сенатът избират кандидати и определят кой от тях е най-подходящият да седне на трона. Не е ли така?

– Официално, да. Но каквото и да решат, няма да е в сила дълго. Върховните лордове, които искат трона, известно време може да се държат прилично, но рано или късно, някой от тях ще изгуби политическата игра и ще пренесе всичко на бойното поле.

– Гражданска война.

– Да – отвърна Макс и се намръщи. – А докато ние чакаме да свърши, южните градове с радост ще ни отнемат нашите при Стената. А без подкрепата им... – Макс поклати глава. – Аз отслужих два срока на Стената. Ние я охраняваме от ледените хора, но не сме толкова недосегаеми, както, изглежда, смятат всички останали хора. Бил съм свидетел на поне два почти успешни опита за пробив. Без подкрепата на Короната Стената ще падне до три, най-много четири години.

Двамата продължиха да вървят мълчаливо през проходите. Тави постоянно забравяше, че знанията на Макс за военната мощ на Върховните лордове и техните легиони могат да се мерят със собствените му знания за алеранското общество, политика и история или с познанията на Гаел в търговията и движението на парите, или на Ерен по математика и статистика. Всеки от тях беше силен по нещо в зависимост от интересите си. Това бе една от причините да бъдат избрани да се обучават за Курсори.

– Макс – каза тихо Тави, – можеш да се справиш. Аз ще бъда там. Ще ти помогна, ако закъсаш.

Приятелят му си пое дълбоко дъх и го погледна. Устните му се разтегнаха в намек за усмивка.

– Твърде много неща зависят от този театър, Тави. Ако сбъркам нещо, може да умрат много хора. – Той въздъхна. – Струва ми се, че вече съжалявам, че не съм внимавал в час.

Тави повдигна вежди.

– Казах „струва ми се“ – намигна му Макс.

***

Общо взето, можеше да е и по-зле.

„Гай“ прие Съвета на говорителите в своята лична приемна, която по размери не отстъпваше на аудиторията в Академията. Там се събраха членовете на Съвета, съпругите им, помощниците и техните жени – общо петдесет или шейсет души. Плюс дузина членове на Кралската гвардия. Макс изигра ролята си добре, обикаляше между гостите и разговаряше учтиво с тях, докато Тави наблюдаваше и слушаше от незабележимото си място зад завесата в една ниша. Макс се запъна само веднъж, когато един особено настойчив млад говорител повдигна някакъв доста сложен технически въпрос от призователството, но Тави бързо се намеси, пъхвайки в ръцете на фалшивия Първи лорд сгънат лист хартия, върху която му бе надраскал някаква бележка. Макс разгъна хартията, прочете я, извини се учтиво и отведе Тави настрани, сякаш за да му даде допълнителни инструкции.