Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Исана почувства как я обземат стара тъга и горчивина, а пръстенът на верижката около врата ѝ се стори много тежък.
– Сигурна съм, че има най-добри намерения.
Сирай леко изпъна гърба си и Исана изведнъж почувства, че откъм куртизанката прииждат разбиране и подозрителност.
– Исана – каза Сирай тихо, – ти познаваш Гай, нали?
Исана почувства прилив на паника, но не позволи това да ѝ проличи по гласа, изражението и стойката, докато се изправяше. Направи няколко крачки.
– Само по това, което се говори за него.
Сирай стана и я последва. Преди да успее да каже нещо, издрънча входният звънец, откъм улицата се чуха гласове и малко по-късно възрастен, но енергичен мъж с разкошна роба бързо закуцука през градината.
– Сър Нед – каза Сирай и направи изящен реверанс.
– Дами – отговори Нед.
Висок и строен, той беше служил като капитан на рицарски отряд цели трийсет години, преди да се оттегли, но все още пазеше увереността и точността на движенията, характерни за военните. Нед се поклони на двете жени и се навъси, свивайки гъстите си сребристи вежди.
– Пак ли ми изпи виното, Сирай?
– Може да е останало нещичко на дъното – каза тя и се приближи до малката масичка. – Моля, седнете, милорд.
– Холтър? – попита Нед.
– Разбира се – отвърна Исана.
Нед кимна с благодарност и седна на каменната пейка около фонтана, потривайки бедро с едната си ръка.
– Надявам се, че няма да ме помислите за грубиян.
– Ни най-малко – увери го Исана. – Боли ли ви?
– Както винаги, когато ми се наложи да прекарам на крак няколко часа и да си имам вземане-даване с глупаци – отговори Нед. – Сигурно не съм млъквал от часове.
Сирай му подаде чаша вино и старият рицар я пресуши на един дъх.
– Фуриите да те благословят, Сирай. Бъди добро дете и...
Сирай се усмихна, взе бутилката зад гърба си и отново напълни чашата на Нед.
– Прекрасна жена – заяви Нед. – Ако можеше и да готвиш, бих купил договора ти.
– Не можеш да си ме позволиш, скъпи – каза Сирай с усмивка и нежно докосна бузата му.
Исана с усилие се сдържа да не изругае и попита:
– Какво се случи, сър?
– Бюрокрация – изръмжа Нед. – Кабинетът на Първия съветник беше препълнен. Ако някой беше запалил сградата, половината тъпанари в държавата щяха да изгорят и да ни ощастливят, като ни отърват от присъствието си.
– Толкова много?
– Досега не съм виждал такова нещо – потвърди Нед. – Искаха всяка молба да бъде в писмен вид, но не дадоха нито хартия, нито мастило. Академията също се отказа да ни снабди с всичко необходимо, защото там сега има изпити, в магазините в Цитаделата всичко е разпродадено, а момчетата за поръчки искат цяло състояние, за да изтичат до Търговския квартал, да са благословени алчните им сърца.
– И колко ви струва това? – попита Сирай.
– Не ми струваше и пукната пара – отговори Нед. – Там става нещо странно. Условията на Първия съветник бяха само извинение.
– Откъде знаете? – попита Исана.
– Платих на писаря дузина златни орли и той ми разказа – отвърна Нед.
Исана примигна към Нед. С дванайсет златни монети можеха да се купят продоволствия за един холт за година напред или даже повече. Това беше цяло състояние.
Нед допи втората чаша вино и я остави настрана.
– Постъпило е разпореждане, че няма да има повече аудиенции при Първия лорд – каза той. – Но на Първия съветник му е заповядано да не разгласява това. Глупакът се опитваше да измисли как да попречи на желаещите да видят Първия лорд, без да им съобщава, че това е невъзможно. И съдейки по състоянието на посетителите в канцеларията му, едва ли очакваше да изкара до края на деня без сътресения.
Сирай се намръщи и се спогледа с Исана.
– И какво означава това? – попита Исана тихо.
– Че няма да се доберем до него по този начин – отговори Сирай. – Засега знам само това. Нед, не успяхте ли да научите защо Първият лорд постъпва така?
Нед поклати глава.
– Сред служителите на съветника се носи слух, че здравето на Първия лорд най-накрая се е влошило, но никой не знае нещо определено. – Той взе бутилката от ръката на Сирай и я пресуши на един дъх. – Опитах да издиря сър Майлс и да поговоря с него, но той е неоткриваем.
– Сър Майлс? – попита Исана.
– Капитанът на Кралската гвардия и на Кралския легион – поясни Сирай.
– Навремето беше водоносец на рицарите на Гай – добави Нед. – Заедно с брат му Арарис. Майлс беше безперспективен земевладелец, но после доста се издигна. Той ме помни. Щеше да помогне, но не можах да го намеря. Съжалявам, че те подведох, дете.