Фурията на Академа

– Една от тайните агенти на Гай?

Фиделиас кимна.

– Напълно е възможно, макар че също като агентите на Курсора легат, и техните имена никога не се споменават открито. Двете са отседнали в дома на сър Нед, на Градинската улица.

Лейди Акватайн повдигна вежди.

– А не в Цитаделата?

– Не, милейди. И на този етап все още не съм разбрал защо.

– Интересно – промърмори тя. – Какво друго?

– Сигурен съм, че убиецът на ветродрума е от хората на Калар.

– Откъде си толкова сигурен?

– Не беше от местните главорези – отвърна Фиделиас. – Осведомителите ми в града би трябвало да знаят нещо – не точно кой го е направил, но все нещо. А те са в пълно неведение. Значи, трябва да е някой извън града. Като се има предвид това, а също и информацията, която изтръгнах от убиеца в Исанахолт, аз съм сигурен, че не греша.

– Доколкото разбирам, не си намерил нищо, което да може да се използва в съда – каза Инвидия.

– Не знаех, че смятате да повдигнете обвинения. – Тя го дари с усмивка, тънка и остра като кинжал. – Калар продължава да се опит­ва да премахне Исана – каза Фиделиас. – Подозирам, че агентите му използват подземията, за да се доберат по-бързо до целта си.

Инвидия се намръщи.

– Пещерите под града?

– Да. Всичките ми източници, с които разговарях, докладваха, че в подземията изчезват хора. Предположих, че кръволоците премахват свидетели, преди те да получат възможността да се разприказват.

Инвидия кимна.

– Което означава, че групата от Калар е доста голяма.

– Точно така.

– Но в това като че ли няма никакъв смисъл – каза Инвидия. – Опитът за покушение срещу Исана днес бе прибързан – дори бих казала, немарливо подготвен. Защо са използвали ранен агент, щом разполагат и с други?

Впечатлен, Фиделиас повдигна вежди.

– Дори не се налага да ви обучавам да задавате правилните въпроси.

– Аз не съм съпругът ми, скъпи ми шпионино – отвърна тя и устата ѝ се изкриви в усмивка. – И така?

Той въздъхна бавно.

– Отговорът ми няма да ви хареса, милейди. Въпросът е там, че не знам. Тук имаме влиянието на много други фактори. Например тези изчезвания... не мога да ги обясня. И...

Тя се наведе леко напред и повдигна въпросително вежди.

– И?

– Не съм съвсем сигурен – каза Фиделиас. Той отново отпи от изгарящото устните му леденостудено питие. – Но според мен има разцепление сред Курсорите.

– Какво те кара да мислиш така?

Той поклати глава.

– Ясно е, че не мога да разговарям с никого, който е директно свързан с тях. Но хората, с които разговарях, знаят разни неща за придвижването и действията им в последно време, ала те не можаха да ми кажат нищо. Да не говорим, че с откритото си участие в онова, което се случва, Сирай рискува да разкрие своята принадлежност към Курсорите.

– Не разбирам – каза Инвидия.

– Аз също – призна Фиделиас. – Но във въздуха витае нещо. – Той погледна Инвидия в очите. – Струва ми се, че някой е обявил война на Курсорите.