Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Тави въздъхна, огледа се, за да провери дали някой не ги наблюдава, после се шмугна в отключената барака за инструменти и през тайния капак на пода се спусна по стълбището, което водеше до подземията. Макс запали една фуриена лампа и я подаде на Тави, а после взе друга за себе си.
– Готов ли си да ме слушаш? – попита Тави.
– Да, да, разбира се.
– Антропоморфната теорема – каза Тави. – Така. Нали знаеш, че фуриите са същества, които обитават стихиите.
– Да, Тави – отвърна сухо Макс. – Благодарение на обширното ми образование това ми е известно.
Тави не обърна внимание на забележката му.
– Още от зората на алеранската история между призователите на фурии се води спор за природата на тези същества. Точно това се опитват да обяснят различните теории. Има няколко най-различни идеи относно това, до каква степен фуриите действително притежават свойствата, които ние използваме, и до каква степен ние ги принуждаваме да бъдат това, което са.
– А? – зяпна Макс.
Тави сви рамене.
– Ние командваме фуриите чрез мислите си. – Той продължи да обяснява, използвайки множествено число. Ние. Макар че всъщност бе единственият жив алеранец, който можеше да каже вие. – Това твърди теорията за свързаните антропоморфности. Възможно е част от мислите ни да формулират образа на фурията, когато тя се появява пред нас. Възможно е вятърната фурия въобще да няма форма. Но когато призователят се срещне с нея и я използва, може би някъде в дълбината на съзнанието си той си представя, че тя трябва да прилича на кон, орел или нещо друго. Затова, когато фурията приеме видим образ, тя изглежда точно така.
– Аха, аха, разбрах – каза Макс. – Придаваме им формите, без да осъзнаваме, така ли?
– Така – отвърна Тави. – Това е най-разпространеното мнение в градовете и сред повечето граждани. Но някои учени поддържат теорията за естествената антропоморфност. Те твърдят, че тъй като всяка фурия е свързана с определена част от своята стихия – гора, поток, планина и така нататък, – то тя притежава свои уникални особености, способности и индивидуалност.
– И затова повечето хора от провинцията измислят имена на фуриите си? – предположи Макс.
– Правилно. И затова хората, които живеят в градовете, им се подиграват, защото смятат това за езически суеверия. Но всички в долината Калдерон кръщават фуриите си. Всички те изглеждат различно. И всяка има своите способности. Освен това са много по-силни от повечето градски фурии. Оказва се, че алераните, които живеят в най-примитивните райони, командват много по-могъщи фурии от хората в останалите райони на страната.
– В такъв случай как изобщо могат да смятат теорията на свързаната антропоморфност за правилна?
Тави сви рамене.
– Те твърдят, че тъй като призователят си представя определено същество с форма, индивидуалност и ред способности, дори да не го признава пред себе си, той е способен да постигне много повече, защото твърде малко зависи изцяло от собствените му мисли.
– Значи, се оказва, че призователят с кръстена фурия може да постигне повече, защото е твърде глупав, за да осъзнае, че не може? – попита Макс.
– Така смятат онези, които подкрепят теорията за антропоморфната свързаност.
– Това е глупаво – каза Макс.
– Може би – рече Тави. – Но те също може да се окажат прави.
– Добре. В такъв случай как теоретиците на естествената антропоморфност обясняват факта, че много хора имат фурии без определена индивидуалност?
Тави кимна, признавайки правилността на въпроса. Макс можеше и да няма и капчица дисциплинираност, но с ума му всичко си беше наред.
– Теоретиците на естествената антропоморфност твърдят, че сред фуриите от цивилизованите земи се забелязва тенденция към отслабване. Те губят индивидуалността си от поколение на поколение и заради това, че все по-големи площи от дивата природа се заселват и се подчиняват на хората. Продължават да присъстват, но вместо да ги има в естествената им форма, фуриите се разпадат на безброй малки частички, които призователят събира, когато трябва да направи нещо. Те не са толкова силни, но пък са по-надеждни, защото им липсват капризите и слабостите.
Макс изсумтя.
– Възможно е в това да има смисъл – каза той. – Моят старец ми каза няколко неща, когато кръстих една от фуриите ми. – В гласа на Макс се появиха едва доловими горчивина и твърди интонации. – Настояваше, че това са детински глупости. Че трябва да ме откаже от този навик, преди да ме е съсипал. Не беше лесно да правя каквото ми казва, но той не приемаше чуждо мнение.