Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Разбира се, че не сте ме подвели, скъпи – промърмори Сирай. – Гай се е скрил, а капитанът му е невъзможно да бъде открит. Явно нещо става.
– Не бих казал, че се е скрил – възрази Нед. – Тази сутрин, както винаги, той откри квалификациите на Ветрените гонки.
– Възможно е – каза Сирай и смръщи вежди замислено. После погледна Исана и каза: – Ще се наложи да обмислим по-опасни начини, по които да се доберем до него.
Тя отвори малката кесия, закрепена за колана ѝ, и извади сгънат лист хартия. Подаде го на Исана.
– Какво е това?
– Покана – отвърна Сирай. – Лейди Калар дава прием в градината си довечера.
Гъстите вежди на Нед се повдигнаха.
– Враните да го изкълват, жено. Как успя да се сдобиеш с покана?
– Сама си я написах – отговори със сериозен вид куртизанката. – Почеркът на лейди Калар е лесен за имитиране.
Нед прихна, но каза:
– Опасно е. Много опасно.
– Не искам да ходя на приема – заяви Исана. – Искам да се добера до Първия лорд.
– Тъй като не успяхме нито да си уредим аудиенция, нито да намерим племенника ти, сме принудени да търсим по-заобиколни пътища. Всеки от Върховните лордове получава аудиенция при Първия лорд веднъж годишно, както и сенаторът Примус, председателят на Търговския консорциум и ръководителката на Дианическата лига. Повечето от тях, ако не и всичките, ще присъстват на приема.
Исана се намръщи.
– Искаш да уговориш някой от тях да ни позволи да го съпровождаме на аудиенцията му?
– Това не е нещо необичайно – каза Сирай. – При нормални обстоятелства не би получила правото да разговаряш с Първия лорд, но в нашия случай веднага щом се озовем при Гай, ще променим реда.
– Много опасно – повтори Нед.
– Защо? – попита Исана.
– Там ще присъстват враговете на Гай, холтър.
Исана бавно въздъхна.
– Разбирам. Мислите, че някой ще се възползва от възможността да ме убие.
– Не е изключено – потвърди Сирай. – Лорд и лейди Калар ще присъстват. Калар е противник и на Гай, и на Дианическата лига и вероятно именно той стои зад опита за покушение срещу теб. И мисля, вече знаеш за политическите възгледи на лорд и лейди Акватайн.
Исана почувства как ръцете ѝ се свиват в юмруци.
– Определено. И те ли ще бъдат там?
– Почти със сигурност – отвърна Сирай. – Най-верните на Гай Върховни лордове управляват градовете край Защитната стена на север. Рядко се случва повече от един от тях да присъства на фестивала, а тази зима беше особена трудна за северните Върховни лордове.
– Искаш да кажеш, че там може да няма поддръжници на Гай, които да ме защитят?
– По всяка вероятност – отговори Сирай.
– А има ли шансове да се доберем до Гай, ако отидем на този прием?
– Малки – каза честно Сирай. – Но все пак ги има. Не бива да се забравя и отношението на Дианическата лига към теб. Те отдавна чакат жена да получи граждански права извън системите на брака или легионите. В техен интерес е да те защитават и да те поддържат.
– Да не би от Лигата да тръгнат след нея по улиците, за да следят убиецът да не я нападне по пътя? – изръмжа Нед.
Исана почувства как ръцете ѝ се разтреперват. Тя ги притисна до челото си и каза:
– Сигурна ли си, че не можем да се доберем до Гай по друг начин?
– Не и бързо – отвърна Сирай. – До края на фестивала възможностите ни са доста ограничени.
Исана се застави да не обръща внимание на страха си и тревогите си. Тя не искаше да умира, но не можеше да допусне нещо да ѝ попречи да достави съобщението на Гай, въпреки опасността. Фестивалът щеше да трае дни наред. Тави можеше в момента да е в опасност, а брат ѝ сигурно щеше да води битка още преди да е изтекъл денят. Тя нямаше време да чака. Не разполагаше с цели дни.
– Много добре – каза Исана. – Явно трябва да отидем на този прием.
Глава 17
Когато Фиделиас се върна от бедняшките квартали на Алера Империя, където събираше информация от своите агенти, вече беше късно следобед. Той напусна лабиринта от проходи на подземията във винената изба на имението на Акватайн, изпълнен с облекчение, че най-после се намира в район, където не го грози опасността да попадне пред погледа на някой, който може да го разпознае. Веднага се изкачи по стълбището за прислугата до втория етаж на имението и се озова в разкошните покои на Върховния лорд и на лейди Акватайн.
Фиделиас влезе в гостната, отиде до шкафа, където държаха алкохолните напитки, и взе старинна бутилка от синьо стъкло. Наля си от прозрачната течност в широка ниска чаша и отиде при мекото кресло, намиращо се до големия прозорец.