Фурията на Академа

Кария застина на място, разтворила леко устни от изненада.

– Аз... благодаря ви, милорд.

Макс ѝ се усмихна и пристъпи напред. Той протегна ръка и леко повдигна брадичката ѝ с пръст.

– Може би съм искал да дойдете тук, когато ще мога да разполагам с цялото ви внимание.

– Ми... милорд – заекна тя. – Не разбирам.

– Ако сега ни обкръжаваше грамадна скучна тълпа – каза Макс, гледайки я в очите, – аз не бих могъл да направя това.

Той се наведе и целуна Първата дама на Алера, съпруга на най-могъщия човек в света, право в устата.

Тави стоеше и зяпаше Макс. Какъв идиот!

Целувката продължи неприлично дълго време, а ръката на Макс се плъзна зад тила на Кария в напълно собственически жест. Когато той се отдръпна от Първата дама, бузите ѝ пламтяха и тя дишаше учестено.

Макс срещна погледа ѝ и каза:

– Извинете ме. Сбърках, милейди. Ще се опитам да поправя вината си пред вас.

Докато говореше, очите му се плъзнаха по копринената ѝ рокля, а после отново я погледна, топло и изпълнен със страст.

Кария облиза устни и като че ли известно време не можа да намери нужните думи.

– Много добре, милорд.

– Пажът ми ще пристигне всеки момент – каза той и я погали с палец по бузата. – Имам още малко работа, но ако ми провърви, когато приключа с нея, може бе все още ще разполагам с част от нощта.

Той повдигна вежди в безмълвен въпрос.

Кария се изчерви още по-силно.

– Ако дългът ви позволи, милорд. За мен ще бъде удоволствие.

Макс се усмихна.

– Надявах се да го кажете. – Той свали ръката си и леко ѝ се поклони. – Милейди.

– Милорд – отвърна тя, приклекна в реверанс и излезе през същата врата, през която беше влязла.

Тави почака известно време, преди да изскочи от нишата и да впери поглед в Макс. Останал без сили, приятелят му се строполи в най-близкото кресло, взе с треперещата си ръка бутилката вино и я пресуши на големи глътки.

– Ти си се побъркал – каза тихо Тави.

– Не можех да се сетя какво още да направя – каза Макс и тембърът на гласа му се промени в неговия собствен. – Проклети врани, Тави. Дали ми повярва?

Тави се намръщи и погледна към вратата.

– Знаеш ли, мисля, че може да е повярвала. Тя беше напълно потресена.

– Дано – измърмори Макс и затвори очи. Лицето му започна да се изменя, но толкова бавно, че беше трудно да се проследят промените. – Приложих с такава сила способностите си на призовател на земя, че бих накарал и кастриран гаргант да хукне да се чифтосва.

Тави леко поклати глава.

– Враните да го изкълват, Макс. Това е жена му!

Макс поклати глава и след няколко секунди отново приличаше на себе си.

– Какво друго можех да направя? – попита настоятелно той. – Ако бях тръгнал да споря, тя щеше да си спомня разни предишни разговори и обиди, а аз нямаше да знам какво да отговоря. За пет минути щеше да ме разкрие. Единственият ми шанс беше да сграбча инициативата.

– Нея ли сграбчи? – попита Тави сухо.

Макс потрепна, отиде при нишата, свали дрехите на Първия лорд и облече своите.