Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Инвидия повдигна едната си вежда.
– Това... ще нанесе съкрушителен удар на Гай.
– Да.
– Но кой би могъл да знае нещо за това?
– Аз – отвърна той.
– Подобна мисъл ми мина през ума – каза Инвидия. – Твое дело ли е?
Фиделиас поклати глава, доволен, че не му се налага да крие чувствата си, за да обърка призователските умения на Инвидия.
– Не. Аз напуснах Курсорите, защото вярвам, че държавата има нужда от силен водач и че Гай вече не може да изпълнява задълженията си на Първи лорд. Не изпитвам яд или злоба към Курсорите, които му служат вярно.
– Като онова момиче? Как ѝ беше името?
– Амара – отвърна Фиделиас.
– Никакъв яд, шпионино мой? Никаква злоба?
– Тя е глупачка – отвърна той. – Млада е. Някога и аз бях такъв.
– Ммм – изхъмка Инвидия. – Колко внимателно се прикриваш от мен, когато говориш за нея.
Фиделиас разклати последните остатъци от ледено вино в чашата.
– Така ли?
– Да.
Той поклати глава и довърши питието си.
– Ще науча каквото мога, а тази нощ ще премахна Исана.
– В тази история има твърде много загадки, за да се чувствам спокойно – каза лейди Акватайн. – Не забравяй, шпионино мой, че основната ми цел е холтър Исана. Няма да допусна цялата държава да узнае, че я е довършил Калар. Аз се разпореждам със съдбата ѝ.
Фиделиас кимна.
– Поставих наблюдатели около имението на сър Нед. Ще узная веднага щом тя го напусне, и ще бъда там.
– Но защо не е в Цитаделата? – промърмори лейди Акватайн. – Гай несъмнено разбира колко важна е тя за запазването на властта му.
– Разбира се, че знае, Ваша светлост.
– А сега и Сирай. – Инвидия се усмихна леко и поклати глава. – Никога нямаше да се досетя, че е едно от оръжията на Гай. Разговаряла съм с нея много пъти. Никога не усетих нещо такова.
– Тя има смъртоносни умения в изкуството на измамата, милейди, и е ценно оръжие за Короната. Цял ден изпраща в Цитаделата пратеници от името на холтъра.
Инвидия се намръщи.
– До Гай?
– До момчето в Академията.
Инвидия изсумтя.
– Семейство. Сантименталност, предполагам.
– Говори се, че той е един от личните пажове на Гай. Може би се опитват да достигнат до Първия лорд чрез него.
Лейди Акватайн сви устни.
– Ако дворцовата стража наистина се намира в състояние на повишена бойна готовност и ако сред Курсорите наистина има разцепление, то тогава всички канали за връзка с Гай са прекъснати. – Между веждите ѝ се образува лека бръчка и тя се усмихна. – Той е уплашен. Отбранява се.
Фиделиас остави чашата си настрани, кимна и се изправи.
– Възможно е.
– Отлично – каза тя и се надигна заедно с него. – Добре. Трябва да се подготвя за поредната скучна малка сбирка, Фиделиас – този път не къде да е, а в имението на Калар. Може да успея да събера малко информация. Ще те оставя да се оправиш с холтъра.
Фиделиас се поклони на лейди Акватайн и се обърна да си върви.
– Фиделиас – каза тя, преди мъжът да отвори вратата.
Той се спря и я погледна през рамо.
– Холтър Исана представлява значителна политическа заплаха за нашите планове. Ще се разправиш с нея още тази вечер – каза тя. – Провалът е неприемлив.
Последните думи бяха произнесени с леден тон.
– Ясно, милейди – рече той и закрачи обратно към скрития в сенките вход към подземията.
Глава 18
Тави спеше като пън и се събуди едва когато някой енергично разтърси рамото му. Той бавно се размърда – мускулите му се бяха схванали от часовете непробуден сън в една поза – и избърса слюнката от устата си.
– Какво? – промърмори той.
В стаята в общежитието, която споделяше с Макс, беше сумрачно, значи, навън се стъмваше. Беше проспал няколко часа.
– Казах – отвърна суров, дълбок глас, – че трябва веднага да ставаш.
Тави примигна и погледна към човека, който го беше събудил.
Гай му отвърна със строг поглед.
– Не разполагам с достатъчно време, за да го губя заради разни чираци пастири, които спят твърде дълбоко и не изпълняват задълженията си към Първия лорд на държавата.
– Ваше Величество – избъбри Тави и бързо седна в леглото. Отмахна кичурите коса от лицето си и се опита да прогони сънливостта си. – Простете ми.
– Очаквах повече от теб – каза Гай със строго изражение на лицето. – Поведение по-скоро като на... на копелето на Антил примерно. Прекрасен младеж. Отлична репутация на верноподаник. Чест. Дълг. И на всичкото отгоре ослепително красив.