Гилдията на магьосниците

– Сигурно са много тежки. Как ги затварят?

– С магия, предполагам.

На прага се появи фигура, облечена със синя мантия, и Сония се напрегна. Мъжът се спря за миг, след което се спусна по стълбата и закрачи към по-ниската сграда, която се издигаше вдясно.

– Не се притеснявай, няма да ни видят – успокои я Сери.

Сония въздъхна с облекчение – от притеснение беше затаила дъх – и отмести поглед от отдалечаващата се фигура.

– Какво има вътре?

– Класни стаи. Това е Университетът.

Три реда прозорци проблясваха на страничната стена на сградата. Онези на долните етажи почти не се виждаха от дърветата, но през клоните им се процеждаше топла жълта светлина. Отляво на сградата се ширеше огромна градина. Сери посочи към постройката, която се намираше от другата й страна.

– Там живеят учениците – каза той. – От другата страна на Университета има друга подобна сграда, в която живеят магьосниците. А там – той посочи кръглото здание, което се издигаше на няколкостотин крачки вляво от тях – е мястото, където работят Лечителите.

– А това какво е? – попита Сония и посочи няколкото високи извити пръчки, които стърчаха в градината.

Сери повдигна рамене.

– Не знам – призна си той. – Още не съм ги разгадал.

Той посочи пътеката, която лежеше през тях.

– Оттук се отива към къщите на прислужниците – той посочи наляво, – а конюшните са натам – посочи той надясно. – Зад Университета има няколко други сгради, а пред жилищата на магьосниците има още една градина. А, освен това горе на хълма има още няколко къщи, в които живеят магьосници.

– Колко много сгради! – възкликна Сония. – И колко са тогава магьосниците?

– Тук живеят около стотина – каза й той. – Други живеят в града, някои в провинцията, а много други са в съседните държави. Тук живеят и около двеста слуги. Имат си прислужници, коняри, готвачи, писари, градинари, дори фермери.

– Фермери?

– До къщите на прислугата има земеделски поля.

– А защо просто не си купуват храната?

– Чувал съм, че там отглеждат лековити растения.

– Ааа!– Сония погледна Сери с възхищение. – Откъде знаеш толкова много за Гилдията?

Той се ухили.

– Задавах много въпроси, особено след последното си посещение тук.

– Защо?

– Беше ми интересно.

– Интересно, а? – изсумтя Сония. – Просто интересно?

– Всички са любопитни какво става тук. Ти не си ли се чудила?

Сония се поколеба.

– Ами да, понякога.

– Естествено, че ти е интересно. И то повече, отколкото на другите. Искаш ли да ги пошпионираме малко?

Сония погледна към сградата.

– И как ще успеем да надникнем вътре, без да ни забележат?

– Градината стига точно до стените на сградата – каза Сери. – През нея минават много алеи, оградени от дървета и жив плет. Можем да се промъкнем между храстите и никой няма да ни забележи.

Сония поклати глава.

– Само на теб може да ти хрумне такава безумна идея.

Той се усмихна.

– Но нали знаеш, че не обичам да рискувам напразно.