Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Лично аз смятам, че най-добрият вариант е умереността — каза Огъста. — Но сестрите ти имат изключително категорично мнение по този въпрос. Според тях ти трябва да спреш да пиеш.

— Просто й завиждат за таланта — намеси се Саймън и изпусна тънка струйка цигарен дим между тънките си устни.

Огъста настръхна от тази проява на безочие, но в същото време се запита дали зет й не е прав.

— Защо не престанеш да говориш и не се заемеш с коктейлите? — подкани го Скай, а гласът й трепереше.

Огъста с тревога забеляза, че устните на дъщеря й са побелели. Скай никога не си позволяваше да се държи рязко с мъжа си, както Огъста не го беше правила с Хю. Очевидно момичето беше много напрегнато, щом се обръщаше към Саймън по този начин.

— Извинявай, Саймън — каза разкаяно Скай в следващия миг и засрамено закри с длан лицето си.

Той я изгледа замислено. Хлътналите му очи напомняха за очите на енот. Беше висок и кльощав. Беше трогателно, че този човек се поставяше в една категория с Хю, помисли си Огъста. Тя лично го приемаше и му угаждаше само защото разбираше чувствата, които дъщеря й изпитваше към него. Тези чувства не можеха да бъдат обяснени, нито потушени.

— Добре, ще разбъркам коктейлите — мрачно рече той.

— Саймън е прав — побърза да каже Огъста и стисна ръката на дъщеря си, а паниката продължаваше да се надига в гърдите й. — Ще се почувстваш много по-добре, когато се върнеш в студиото си.

— О, мамо — прошепна тя.

Огъста се чувстваше най-безпомощна точно в моменти като този, когато опитите й да установи контакт с някое от момичетата пропадаха.

— Не искам да съм алкохоличка — промълви Скай и заплака.

— Ти не си алкохоличка — възрази майка й.

— Мразя тази дума.

— И аз.

— Иска ми се да пия по-малко. Знам, че се налага да намаля количеството. И мога да го направя, нали?

— Разбира се, скъпа. Аз ще ти помогна. Двете ще изпием само по едно — нито глътка повече. Какво ще кажеш, става ли?

Скай кимна, но сълзите продължиха да се стичат по страните й.

Саймън се върна със сребърна табла, на която беше сложил всичко необходимо за коктейлите. Не беше пропуснал дори малка чинийка с ядки. Скай наблюдаваше как съпругът й налива мартинито в трите охладени чаши. В този момент Огъста ясно осъзна, че дъщеря й не бива да пие.

Обзе я ужас. Не знаеше как да спре онова, което сама бе започнала. Каролайн щеше да изпадне в ярост, когато разбереше за случилото се.

Вдигнаха чашите си за наздравица.

— За Скай! — рече Огъста. — За завръщането й у дома — там, където й е мястото.