![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Хвана го подръка и се помъчи да не го дърпа, докато бързо крачат заедно по Чаринг Крос Роуд, за да се присъединят към опашката, която се извиваше пред Клуб 400. Напредваха, докато на изток стреляха оръдия, а прожектори обхождаха небето като многобройни стълби на Яков. Един самолет прелетя над тях, когато бяха стигнали почти до входа, но Доли не му обърна внимание — дори истинско въздушно нападение не можеше да я убеди да се откаже от мястото си на опашката. Стигнаха горния край на стълбите и към тях долетяха музика, разговори и смях а също неистова безсънна енергия, от която на Доли ѝ се зави свят и тя се вкопчи по-силно в ръката на Джими, за да не падне.
— Вътре много ще ти хареса — каза тя. — Тед Хийт и групата му са наистина божествени, а господин Роси, който държи това място, е голям сладур.
— Идвала ли си тук и друг път?
— Разбира се, много пъти. — Детинско преувеличение — беше идвала само веднъж, обаче той беше по-голям от нея, имаше важна работа, свързана с пътуване, срещаше се с всякакви хора, а тя беше още… е, беше си тя и отчаяно копнееше Джими да я помисли за по-изтънчена, отколкото при последната им среща, за по-желана. Доли се засмя и стисна ръката му. — О, не, недей да правиш такава физиономия, Джими. Кити не ме оставя на мира, ако понякога не ѝ правя компания. Знаеш, обичам само теб.
В основата на стълбите минаха покрай гардероба и Доли спря, за да съблече палтото си. Сърцето ѝ биеше като чук, копняла бе за този момент, беше се упражнявала и го беше планирала, а ето че той най-сетне настъпи. Припомни си всички разкази на лейди Гуендолин, за нещата, които с Пени бяха правили заедно, танците, авантюрите, красивите мъже, които ги преследвали из цял Лондон — обърна се с гръб към Джими и пусна палтото си да падне Когато той го улови, Доли направи малък пирует точно както си бе представяла, после зае позата и показа (барабани, дами и господа) Роклята.
Беше червена, лъскава, искряща, рокля, която подчертава всяка извивка на женското тяло, и Джими за малко да изпусне палтото, като я видя. Погледът му се плъзна надолу по фигурата ѝ после отново нагоре, палтото напусна ръката му, замени го някакво билетче, обаче той не разбра как.
— Ти… — поде той. — Доли, изглеждаш… тази рокля е невероятна.
— Моля? — повдигна тя рамо точно както беше направил той навън. — Тази стара дрипа ли? — После му се усмихна широко и отново си стана предишната Доли, когато каза: — Хайде да влизаме. — И той не искаше да бъде никъде другаде.
* * *
Доли огледа пространството зад червения кордон, малкия претъпкан дансинг, масата, която Кити наричаше "Кралската маса", точно до оркестъра. Предполагаше, че тази вечер може да види тук Вивиан. Защото Хенри Дженкинс беше близък с лорд Дъмфи и двамата често се появяваха на снимки в "Лейди", обаче при първия оглед не забеляза познато лице. Нищо, каза си, нощта едва сега започва, семейство Дженкинс може да се появят по-късно. Тя поведе Джими към дъното на залата през нагъсто разположените кръгли маси, покрай хора, които вечеряха, пиеха и танцуваха, докато най-сетне стигнаха до господин Роси и началото на оградена с кордон площ.
— Добър вечер — каза той, като ги видя, притисна длани една в друга и направи лек поклон. — Гости сте на годежа на Дъмфи, нали?
— Какъв чудесен клуб — измърка Доли, без да отговори на въпроса му. — Мина много време, твърде много време… с лорд Сандбрук тъкмо си говорехме, че трябва по-често да идваме в Лондон. — Тя погледна към Джими и му се усмихна насърчително. — Нали, скъпи?
Лицето на Роси едва доловимо се смръщи, докато той се опитваше отчаяно да си спомни кои са, но не за дълго. Дългите дни, прекарани на руля на нощния му клуб го бяха научили да поддържа стабилен курс на кораба на обществото, а пасажерите му — обсипани с ласкателства.
— Скъпа лейди Сандбрук — каза той, пое ръката на Доли и лекичко я целуна, — това място притъмня по време на отсъствието ви, но ето че отново сте тук и светлината грейна. — Сетне отмести вниманието си към Джими: — А, вие, лорд Сандбрук? Надявам се, че сте добре?
Джими не отвърна нищо и Доли притаи дъх — знаеше oтношението му към нейните "игри", както ги наричаше той, и усети как ръката му застина на гърба ѝ в мига, в който тя заговори. Честно казано, несигурността в неговата реакция правеше приключението още по-вълнуващо — докато той не отговори, всичко ѝ изглеждаше уголемено. Доли чуваше туптенето на сърцето си, докато чакаше отговора му, радостен възглас от тълпата, чупенето на стъкло някъде, новата мелодия, която поде оркестърът.
* * *
Дребният италианец, който го нарече с чуждо име, напрегнато очакваше отговор и Джими изведнъж си представи баща си у дома с неговата раирана пижама, стените на апартамента им с потискащите зелени тапети, Финчи в клетката с натрошените бисквити. Усещаше как Доли с поглед го подканва да изиграе ролята си, знаеше, че тя го наблюдава, знаеше и какво иска от него да каже, обаче на Джими му се струваше, че има нещо съкрушително в това да откликне на подобно име. Нещо дълбоко нелоялно към горкия му баща с толкова объркан ум, който очакваше съпругата си, макар че тя нямаше да се върне, двайсет години плачеше за починалия си брат, а когато пристигнаха в тясното апартаментче в Лондон, каза: "Тук е много хубаво, Джими. Чудесно си се справил, момче — майка ти и баща ти ще се пръснат от гордост!".