Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Но колкото и мило да се държеше Габ, нямаше обяснение за случилото се снощи. Ужасното, отвратително сборище в коридора. Чудноватото усещане, че нещо я тласка напред през чернотата. Странната, завладяваща фигура от светлина.
- Къде е Тод? - попита Лус, спомнила си изпълнените със страх очи на момчето. Беше изпуснала ръката му, бе полетяла, и после...
Тънката като хартия завеса изведнъж беше отметната назад, и се появи Ариана, с ролери с един ред колелца и униформа на червени и бели райета, напомнящи захарна пръчка. Късата й черна коса беше вдигната нагоре и сплетена в поредица джуфки на темето. Тя влезе с пързаляне вътре, понесла поднос, върху който се мъдреха три половинки от кокосови орехи, увенчани с коктейлни чадърчета в неонови цветове.
- Сега, нека изясня това - каза тя с гърлен, носов глас. -Слагате зеления лимон в кокоса и изпивате и двете - а, я чакай малко, намусени физиономии. Какво прекъсвам?
Ариана се завъртя и спря в долната част на леглото на Лус. Протегна ръка и й подаде кокосов орех с полюшващо се розово чадърче.
Габ скочи и грабна кокосовия орех първа, като подуши съдържанието му:
- Ариана, тя току-що преживя травма - укори я тя. - И за твое сведение онова, което прекъсна, беше темата за Тод.
Ариана отметна рамене назад.
- Точно затова й трябва нещо по-силно - възрази тя, като вдигна собственически подноса над главата си, докато двете с Габ се гледаха настойчиво.
- Чудесно - каза Ариана, като извърна поглед от Габ. - Ще й дам твоето скучно старо питие. - Тя подаде на Лус кокосовия орех със синята сламка.
Лус сигурно беше изпаднала в някакъв посттравматичен унес. Откъде бяха взели всичко това? Кокосови черупки? Кок-тейлни чадърчета? Все едно беше припаднала в поправителното училище, а се беше свестила в „Клуб Мед“.1
- Откъде взехте всичко това? - попита тя. - Искам да кажа, благодаря ви, но...
- Влагаме целия си капитал в общите начинания, когато се налага - каза Ариана. - Роланд ни помогна.
Известно време трите седяха и сърбаха през сламките ле-деностудените, вкусни напитки, докато накрая Лус не издържа:
- Е, да се върнем към Тод...?
Тод -- каза Габ, като прочисти гърло. - Работата е там... че
там ппаата очннп иипгп паорир пмм апгагигата тм р|ггпя
I /11 I и !>/_■,« А 1X1 и ;«111Ч/1 % А А > (V ^_ЦГ • 1?« ^ V' А 1Ч/^ Ь * »/ 1 ***1 VI«
- Не е - изсъска Ариана. - Той си счупи врата.
Лус ахна, а Габ удари Ариана с чадърчето от напитката си.
- Какво? - каза Ариана. - Лус може да се справи с това. Щом в крайна сметка ще разбере, защо да го смекчаваме?
- Доказателствата все още не са окончателни - каза Габ, като натъртваше думите.
Ариана сви рамене:
-- Лус беше там, трябва да е видяла...
- Не видях какво стана с него - каза Лус. - Бяхме заедно, а после някак нещо ни отхвърли и ни раздели. Имах лошо предчувствие, но не знаех - прошепна тя. - Значи той...
- Напусна този свят - каза тихо Габ.
Лус затвори очи. През тялото й премина мразовита тръпка, която нямаше нищо общо с питието. Спомни си как Тод блъскаше като обезумял по стените, потната му ръка, стиснала нейната, когато сенките се спуснаха с рев върху тях, ужасния миг, когато двамата бяха разделени, а тя беше твърде изтощена, за да отиде при него.
Той беше видял сенките. Сега Лус беше сигурна в това. И беше умрял.
След като Тревър умря, не минаваше и седмица, без някое изпълнено с омраза писмо да стигне до Лус. Родителите й започнаха да се опитват да преглеждат внимателно пощата, преди тя да успее да прочете отровните писма, но въпреки това до нея стигаха твърде много такива. Някои писма бяха написани на ръка, други бяха напечатани, едно дори беше с изрязани от списание букви, като писмата за искане на откуп. Убийца. Вещица. Бяха я наричали с толкова много жестоки прозвища, че с тях можеше да се запълни цял албум с изрезки, бяха й причинили достатъчно страдания, че да я принудят да остане заключена вкъщи цяло лято.
Мислеше си, че е направила толкова много, за да се отдалечи от този кошмар: остави миналото зад гърба си, когато дойде в „Меч и Кръст“, съсредоточи се върху уроците си, създаде си приятелства... о, Господи. Пое си дъх през зъби.
- А Пен? - попита тя, като хапеше устната си.
- Пен е добре - каза Ариана. - Пишат за нея на първа страница, като свидетелка на пожара. И двете с мис София се измъкнаха, смърдящи като димна яма от Източна Джорджия, но иначе невредими.
Лус издиша шумно. Най-после една добра новина. Но под тънките като хартия болнични чаршафи цялото й тяло трепереше. Със сигурност скоро същите хора като онези, които бяха дошли при нея след смъртта на Тревър, щяха да я посетят отново. Не само онези, които бяха писали гневните писма. Д-р Сан-форд. Служителят, натоварен да отговаря за нея след условно-та й освобождаване. Полицията.