Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Точно както преди, щяха да очакват от нея да сглоби цялата история. Да си спомни всяка отделна подробност. Но, разбира се, точно както преди, тя нямаше да е в състояние. В един миг той беше до нея, бяха само двамата. А в следващия...
- Лус! - В стаята нахълта Пен, която държеше голям кафяв балон с хелий. Беше с форма на руло лейкопласт и отгоре със сини ръкописни букви пишеше „Дръж се!“ - Какво е това? -попита тя, като погледна критично другите три момичета. -Някакво „пижамено парти“?
Ариана беше отвързала кънките си и се покатери на малкото легло до Лус. Държеше по едно питие във всяка ръка и беше облегнала глава на рамото на Лус. Габ нанасяше безцветен лак върху свободната ръка на Лус.
- Да - изкикоти се Ариана. - Присъедини се към нас, Пени-лоуфър. Тъкмо се канехме да поиграем на „Истина или осмеля-ване“. Ще те оставим да започнеш първа.
Габ се опита да прикрие смеха си с изискано престорено кихане.
Пен сложи ръце на хълбоците си. Лус изпита съчувствие към нея, а освен това беше и малко уплашена. Пен изглеждаше доста разгневена.
- Един от съучениците ни умря снощи - внимателно произнесе Пен. - А Лус можеше да пострада наистина сериозно. - Тя поклати глава. - Как можете вие двете да се размотавате така в подобен момент?
- Оооо - каза Ариана, като погледна към Пен със сериозно лице. - Ти го харесваше, нали?
Пен вдигна една възглавница от стола зад гърба си и замери с нея Ариана. Въпросът беше в това, че Пен беше права. Наистина беше странно, че Ариана и Габ приемаха смъртта на Тод... почти лековато. Сякаш непрекъснато виждаха да се случват такива неща. Сякаш това не им се отразяваше така, както се отразяваше на Лус. Но те не можеха да знаят онова, което знаеше Лус за последните мигове на Тод. Не можеха да знаят защо тя се чувстваше толкова зле точно сега. Тя потупа долната част на леглото, за да подкани Пен да седне, и й подаде онова, което беше останало в леденостудения кокосов орех.
- Излязохме през задния изход и после... - Лус дори не можеше да изрече думите. - Какво стана с теб и мис София?
Пен хвърли мнителен поглед към Ариана и Габ, но никоя от двете не направи опит да подметне неприятна забележка. Пен се предаде и се настани на ръба на леглото.
- Тъкмо се качих там да я питам за... - Тя отново хвърли поглед към другите две момичета, после погледна многозначително Лус. - Да й задам онзи въпрос. Тя не знаеше отговора, но искаше да ми покаже една друга книга.
Лус съвсем беше забравила за издирването, което двете с Пен бяха предприели снощи. Струваше й се толкова далечно, и толкова неуместно, след онова, което се беше случило.
- Отдалечихме се на две крачки от бюрото на мис София -продължи Пен - и с ъгълчето на окото си видях мощна струя светлина. Искам да кажа, чела съм за спонтанно възпламеняване, но това беше...
Дотогава вече и трите момичета се навеждаха напред. Историята на Пен беше новина за първа страница.
- Нещо трябва да го е предизвикало - каза Лус, като се опитваше да си представи мислено бюрото на мис София. - Но не мисля, че в библиотеката имаше някой друг.
Пен поклати глава:
- Нямаше. Мис София каза, че някоя жица в една от лампите трябва да е дала на късо. Каквото и да е станало, този пожар разполагаше с много гориво. Всичките й документи изгоряха без следа. - Тя щракна с пръсти.
- Но тя е добре, нали? - попита Лус, като опипваше тънкия като хартия ръб на болничната си нощница.
- Разстроена, но невредима - каза Пен. - Пожарникарските пръскачки най-сетне се появиха, но предполагам, че е изгубила доста неща. Като й казаха какво е станало с Тод, тя като че ли беше прекалено зашеметена, та изобщо да разбере.
- Може би всички сме прекалено зашеметени, за да разберем - каза Лус. Този път Габ и Ариана кимнаха от двете й страни. - Те... родителите на Тод... знаят ли? - попита тя, като се питаше как, за бога, щеше да обясни на собствените си родители какво се е случило.
Представи си ги как попълват книжа във фоайето. Дали изобщо щяха да искат да я видят? Дали щяха да свържат смъртта на Тод с тази на Тревър... и проследявайки двете ужасни истории, да стигнат до нея?
- Подслушах Ранди, докато говореше по телефона с родителите на Тод - каза Пен. - Май ще подадат съдебен иск. По-късно днес ще върнат тялото му във Флорида.
Това ли беше всичко? Лус преглътна.
- В четвъртък „Меч и Кръст“ ще проведе възпоменателна служба за него - каза тихо Габ. - Даниел и аз ще помогнем за организирането й.
- Даниел ли? - повтори Лус, преди да е успяла да се овладее. Хвърли поглед към Габ, и въпреки че тя бе смазана от печал, Лус неволно си припомни образа, в който най-напред беше видяла това момиче: русокоса прелъстителка с розови устни.