Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Даниел - ахна тя. Крилете завладяха зрението и ума й. Те сякаш се вихреха в милион цветове и от тях я болеше главата. Опита се да гледа в друга посока, в която и да е друга посока, но от всички страни всичко, което виждаше освен Даниел, бяха безкрайните розови и сини отблясъци на небето, оцветено от залеза. Докато не сведе очи и не обхвана с поглед едно последно нещо.
Земята.
На хиляди километри под тях.
Когато отвори очи, светлината беше твърде ярка, кожата й беше твърде суха, а тилът й се цепеше от болка. Небето беше изчезнало, а също и Даниел.
Поредният сън.
Само че този я беше оставил почти омаломощена от желание.
Намираше се в стая с бели стени. Легнала на болнично легло. От лявата й страна през средата на стаята беше спусната тънка като хартия завеса, която я отделяше от нещо шумолящо от другата страна.
Лус предпазливо докосна чувствителното място в основата на врата си и изскимтя.
Опита се да се ориентира. Не знаеше къде се намира, но имаше отчетливото чувство, че вече не е в „Меч и Кръст“. Надиплената й бяла рокля всъщност беше - тя опипа бедрата си -торбест болничен халат. Усещаше как всяка частица от съня се изплъзва - всичко, освен онези криле. Те бяха толкова истински, а допирът им - толкова кадифен и плавен. Стомахът й се разбунтува. Сви юмруци и отново ги разпусна, давайки си остро сметка колко са празни.
Някой сграбчи и стисна дясната й ръка. Лус обърна бързо глава и трепна. Беше предолагала, че е сама. Габ се беше настанила на ръба на избелял син стол на колелца, който по някакъв раздразнителен начин сякаш подчертаваше цвета на очите й.
На Лус й се искаше да се отдръпне - или поне очакваше, че иска да се отдръпне, но после Габ й отправи невероятно топла усмивка, която накара Лус да се почувства някак защитена, и осъзна, че се радва, задето не е сама.
- Колко от това беше сън? - прмърмори тя.
Габ се засмя. На масата до нея имаше бурканче с крем за отстраняване на кожички от ноктите и тя започна да втрива бялото, ухаещо на лимон мазило във възглавничките на ноктите на Лус.
- Зависи - каза тя, като масажираше пръстите на Лус. - Но не обръщай внимание на сънищата. Знам, че всеки път, когато почувствам как светът ми се преобръща надолу с главата, нищо не ме успокоява така, както един маникюр.
Лус погледна надолу. Самата тя никога не си беше падала особено по лака за нокти, но думите на Габ й напомниха за майка й, която винаги предлагаше да отидат на маникюр, когато Лус бе имала лош ден. Докато ръцете на Габ бавно обработваха пръстите й, Лус се запита дали през всичките тези години не беше пропускала едно голямо удоволствие.
- Къде сме? - попита тя.
- Болницата „Лълуотър“.
Първото й излизане от кампуса и се беше озовала в болница на пет минути път от къщата на родителите си. Последното й идване тук беше, за да й направят три шева на лакътя, когато падна от колелото си. Баща й беше останал плътно до нея. Сега не се виждаше никъде.
- От колко време съм тук? - попита тя.
Габ погледна един бял часовник на стената и каза:
- Откриха, че си припаднала от вдишване на дим снощи около единайсет. Общоприето действаща процеудура е да викат спешна медицинска помощ, когато намерят в безсъзнание някое хлапе от поправителното училище, но не се безпокой. Ранди каза, че съвсем скоро ще те пуснат да излезеш оттук. Веднага щом родителите ти дадат съгласието си...
- Родителите ми са тук?
- И изпълнени със загриженост за дъщеря си, чак до сцепените цъфнали краища на изрусената коса на майка ти. В коридора са, затънали в попълване на книжа. Казах им, че ще те наглеждам.
Лус изпъшка и притисна лице във възглавницата, при което дълбоката болка в тила й отново се пробуди.
- Ако не искаш да ги виждаш...
Но Лус не пъшкаше заради родителите си. Умираше да ги види. В паметта й възкръсваше библиотеката и пожарът, и новият вид сенки, които ставаха все по-ужасяващи всеки път, когато я намереха. Те винаги бяха мрачни и противни, винаги я караха да се чувства нервна, но снощи почти й се беше сторило, сякаш сенките искаха нещо от нея. А после се беше появило и онова друго нещо, онази повдигаща сила, която я беше освободила.
- Какъв е този поглед? - попита Габ, като наклони глава и размаха ръка във въздуха пред лицето на Лус. - За какво мислиш?
Лус не знаеше как да възприеме внезапното мило отношение на Габ към нея. Помощничка на медицинската сестра не приличаше точно на роля, каквато Габ доброволно би приела, а не можеше да се каже, че наоколо има хора, чието внимание можеше да обсеби. Габ сякаш дори не харесваше Лус. Едва ли би се появила тук просто така, по собствено съгласие, нали?