Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Да продължаваме ли?
— Ами вие ме потърсихте. Искате ли да говорим или не? Аз не играя игрички и нямам време да измъквам с ченгел сведения от вас или от всеки друг, който иска да се оплаче от съдия. Прекалено много време губя да увещавам за информация хората, които ме търсят, и поне веднъж месечно стигам до задънена улица. Ще говорите ли?
Марджи отново плачеше и триеше бузи. Лейси я гледаше с цялото съчувствие, на което беше способна, но едновременно с това искаше да стане от масата и повече да не се връща.
Но беше заинтригувана от твърдението за убийство. Част от ежедневната й работа в Комисията по съдийска етика беше да преглежда скучни и несериозни претенции на нещастни хора с незначителни проблеми, които нямаха какво да губят. Убийство, извършено от действащ съдия, й изглеждаше прекалено голяма сензация, за да повярва, че е истина.
Накрая Марджи каза:
— Отседнала съм в хотел „Рамада“ на „Ийст Гейнс“. Може да се срещнем в стаята ми след края на работното ви време. И трябва да дойдете сама.
Лейси кимна, сякаш беше очаквала тази молба.
— Едно от правилата в службата ми забранява да провеждам първоначалните си срещи извън офиса сама. Трябва да доведа още един следовател, мой колега.
— Като господин Троуп ли? — попита Марджи и кимна към стола, на който бе седял Дарън.
Лейси бавно се извърна, уж за да провери за какво става дума, за бога, докато отчаяно си блъскаше главата за отговор.
— На уебсайта ви има усмихнатите лица на всички следователи — продължи Марджи. Тя извади своя цветна снимка във формат 15x21 см и я плъзна по масата. — Ето, с най-добри чувства. Много по-добра е от онези, които господин Троуп току-що направи тайно.
— За какво говорите?
— Сигурна съм, че той вече е пуснал снимката ми през вашата програма за лицево разпознаване и не е открил нищо. Няма ме в базите данни.
— За какво говорите? — повтори въпроса си Лейси.
Марджи беше улучила право в целта, но Лейси продължаваше да се преструва на учудена.
— О, мисля, че знаете. Елате сама, иначе няма да ме видите повече. Вие сте най-опитната следователка в службата, а в момента шефката ви е само временно изпълняваща длъжността. Вероятно можете да правите каквото пожелаете.
— Ех, ако беше толкова лесно…
— Да го наречем питие след работа, нищо повече. Срещаме се в бара във фоайето и ако мине добре, се качваме в моята стая, за да поговорим на по-уединено място.
— Не мога да се кача в стаята ви. Против правилата е. Позволено ми е да се срещна с някого на четири очи едва след като бъде подадена официална жалба. Някой трябва да знае къде се намирам, поне първоначално.
— Разбирам. По кое време?
— Какво ще кажете за шест?
— Ще бъда в десния заден ъгъл на бара. Елате сама. Без никакви микрофони, скрити камери и колеги, които се преструват, че си пият питието, докато снимат. И поздравете Дарън. Може би някой ден ще имам удоволствието да се запозная с него. Договорихме ли се?
— Да.
— Добре. До скоро.
Докато се връщаше към кабинета си, Лейси се видя принудена да признае, че не помни някой друг да я е заинтригувал толкова още при първия им разговор.
Тя плъзна снимката по бюрото на Дарън и каза:
— Браво на теб, разкриха те. Тя знае всичко за нас: имена, постове, как изглеждаме. Даде ми тази снимка и каза, че е много по-хубава от онези, които си направил с лаптопа си.
Дарън я взе и каза:
— Права е.
— Имаш ли представа коя е?
— Не. Пуснах лицето й в нашата система, но нищо. Което, както знаеш, не означава много.
— Означава, че не е арестувана във Флорида през последните шест години. Можеш ли да я провериш в базата данни на ФБР?
— Вероятно не. Искат основание, а аз не мога да им посоча, защото не знам нищо. Може ли да задам един очевиден въпрос?
— Разбира се.
— Комисията по съдийска етика е разследваща агенция, нали така?
— Би трябвало.
— Тогава защо си слагаме снимките и биографиите на глупавия уебсайт?
— Питай шефката.
— Нямаме шефка. Имаме една кариеристка, която сигурно ще се разкара съвсем скоро.
— Вероятно. Виж, Дарън, водили сме този разговор десетки пъти. Не искаме прекрасните си физиономии на сайта на Комисията. Затова не съм актуализирала снимката си от пет години и още изглеждам на трийсет и четири.
— Бих казал на трийсет и една, но аз съм пристрастен.
— Благодаря.
— Може би не ни заплашва реална опасност. В крайна сметка не преследваме убийци и наркопласьори.
— Именно.
— Е, от какво се оплаква тя, която и да е?
— Още не знам. Благодаря ти за помощта.
— Много помогнах, няма що.
2
Барът във фоайето на „Рамада“ заемаше голяма част от високия остъклен атриум. В шест следобед там гъмжеше от елегантно облечени лобисти, които дебнеха за красиви секретарки от агенциите, и почти всички маси бяха заети. Законодателното събрание на Флорида заседаваше през пет преки в Капитолия, затова всички заведения в центъра на Талахаси бяха претъпкани с важни личности, които говореха за политика и се домогваха до пари и секс.
Лейси влезе, привличайки доста мъжки погледи, и се запъти към дъното на бара, където завари Марджи на ъглова масичка с чаша вода пред нея.
— Благодаря, че дойдохте — каза тя, когато Лейси седна.
— Разбира се. Познавате ли това място?
— Не, за пръв път идвам. Много е популярно, нали?
— Да, по това време на годината. Но утихва, след като карнавалът приключи.
— Какъв карнавал?
— Сесията на законодателното събрание. От януари до март е. Голяма лудница.
— Съжалявам.
— Явно не сте от тук.
— Не.
Забързана сервитьорка се закова на място и попита дали ще поръчат нещо за пиене, вперила намусен поглед в чашата вода. Посланието беше пределно ясно: ей, момичета, пълно е и мога да дам масата ви на някой, който ще се бръкне за алкохол.
— Чаша пино гриджо — каза Лейси.
— И за мен една — добави бързо Марджи и сервитьорката изчезна.