За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Отделните разумни същества могат да имат закони, които да си създават сами; но при тях има и такива, които не са създали. Преди да са станали разумни, тези същества са били възможни; така между тях е имало възможни отношения, следователно възможни са били и закони. Законите, създадени от хората, трябва да са били предшествувани от възможността за справедливи отношения. Да казваш, че няма нищо справедливо или нищо несправедливо извън това, което предписват или забраняват положителните закони, значи да казваш, че преди да е начертан кръгът, неговите радиуси не са равни.
И така трябва да се признае, че отношенията на справедливост предшествуват положителния закон, който ги установява; например, ако допуснем съществуването на някакви човешки общества, би трябвало да допуснем също така, че хората са се подчинявали на техните закони; ако разумните същества са били облагодетелствувани от друго същество, те е трябвало да изпитват към него благодарност; ако едно разумно същество е създадено от друго разумно същество, то трябва да остане в зависимост от своя произход; ако едно разумно същество е причинило зло на друго разумно същество, то заслужава да му бъде причинено същото зло и така нататък.
Но сме още много далеч от това разумният свят да се управлява със същото съвършенство, както физическият. Защото, макар неговите закони да са по своята природа неизменни, той не ги следва със същото постоянство, както физическият свят следва своите. Причината за това е, че отделните разумни същества са ограничени по своята природа и затова са склонни към заблуждения; от друга страна, на тях по самата им природа е присъщо да действуват по собствени подбуди. Следователно те не следват неотклонно своите първоначални закони; и дори те не винаги следват законите, които сами си предписват.
Ние не знаем дали животните се управляват от общи или от някакви частни закони на движението. Но както и да е, те не са по-тясно свързани с бога от останалия материален свят; а чувството, което притежават, им служи само в отношенията им едно към друго, в отношенията им към другите същества и в отношенията им към самите себе си.
Чрез влечението си към наслаждение те съхраняват битието си на отделни същества; същото това влечение им служи за съхранение на вида. Те имат естествени закони, защото са обединени от способността да изпитват чувства, но те нямат положителни закони, защото не са обединени чрез способността за познание. Все пак те не следват неизменно своите естествени закони: растенията, у които не забелязваме нито съзнание, нито чувство, следват тези закони по-добре от тях.
Животните изобщо нямат ония висши преимущества, които имаме ние; но те пък имат преимущества, които ние нямаме. Те нямат нашите надежди, но нямат и нашите страхове; те също като нас понасят смъртта, но нямат представа за нея; повечето от тях дори се запазват по-добре от нас и не злоупотребяват толкова със страстите си.
Като физическо същество човекът, както всички други физически същества, бива управляван от неизменни закони. Като разумно същество той непрекъснато нарушава законите, които бог е установил, и променя онези от тях, които сам е създал. Той трябва да ръководи себе си; но той е ограничено същество; подложен е на невежество и заблуждения — както всички разумни смъртни същества; губи дори и малкото познания, които притежава; като чувстващо същество, той изпада под властта на хиляди страсти. Едно такова същество може във всеки момент да забрави своя създател; бог го привлича към себе си чрез законите на религията: едно такова същество може във всеки момент да забрави за самото себе си; тогава философите му показват правия път чрез законите на морала. Създаден, за да живее в обществото, той може в същото това общество да забрави ближните си; тогава законодателите го приканват към изпълнение на задълженията му чрез политическите и гражданските закони.
Глава
II
За законите на природата
Всички тези закони се предшествуват от законите на природата, наричани така, защото произтичат, единствено от устройството на нашето същество. За да бъдат те опознати дебре, необходимо е да се види какво представлява човекът преди образуване на обществото. Законите по които той живее в това състояние, ще бъдат именно природните закони.