Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Джак се изправи и го изгледа остро.
— Е, със сигурност може да се каже, че не обичаш това момиче. След всички тези години, през които се наслушахме на оплакванията ти от лейди Клара, щеше да е направо невъзможно.
— Наистина ли? — Люсиен затвори очи и отпусна уморено глава на облегалката на стола. — Колкото и невъзможно да изглежда, на времето я обичах. И й се доверявах.
— Лъки! — извика недоверчиво Улф. — През всички тези години… ти не направи дори намек за такова нещо. Бях сигурен, че момичето те е отблъснало от пръв поглед.
Люсиен отвори очи и ги втренчи в тавана.
— Подобни неща не са тъкмо онова, което човек разказва на приятелчетата си, не е ли така? Да си силно привлечен от годеницата, която родителите са ти избрали, само за да бъдеш по-късно отблъснат от нея. Не — устните му се присвиха саркастично — това наистина не е нещо, което човек лесно си признава. Виж какво, винаги съм се клел да не стана глупак като баща си и да прося като куче трохите от благоволението на жена. А с Клара за малко да стигна дотам. Бях толкова близко. Беше малко преди да замина за университета. Известно време не се бяхме виждали, та исках да съм сигурен, че любимата ми годеница ще научи за чувствата ми, преди отново да бъдем разделени за известно време. Затова отидох при нея и сложих в краката й сърце, тяло и душа. Мисля, че беше твърде вълнуваща сцена, въпреки че въздействието бе развалено от появата на нейния обожател, който демонстрира достатъчно ясно, че симпатиите им са взаимни.
— Божичко, Лъки — измърмори Улф.
— Родната ми майка не би го направила по-добре — продължи тихо Лъки. — Напомни ми за последния път, когато видях родителите си живи, на годишнината на тяхната сватба, когато един от обожателите на майка ми дойде в Барингтън да я покани на излет. Баща ми прекара останалата част от деня сам в кабинета си, чакаше я, за да празнуват заедно, както го беше замислил. Той чакаше и чакаше, разхождаше се напред-назад и току поглеждаше часовника си. Болен от притеснение, както винаги. И все така болен от любов. — Люсиен поклати сериозно глава. — Тя се върна едва на следната сутрин. Разбира се, че ми беше мъчно за баща ми, но истински разбрах чувствата му, когато се изправих пред Клара и пламенния й възлюбен и осъзнах, че тя не изпитва нищо към мен.
— Нищо чудно, че пристигна в Оксфорд като яростен женомразец — каза с нескрито съчувствие Джак. — Особено що се отнася до пуйчето. Това често ме е учудвало.
— Беше наистина най-голямата глупост, която съм правил — съгласи се Люсиен. — Би трябвало всъщност да съм по-наясно. Влюбеният мъж не значи нищо за хубаво младо момиче, особено ако всеки мъж в селото е луд по него.
Приятелите му го изгледаха учудено.
— Луди по грозното пуйче? — попита Джак. Люсиен присви очи, загледан в плота на масата.
— Клара не се хвърля твърде в очи, но тя не е грозна. Въпреки че и липсва хубост, съумява да е много привлекателна. Всички я обичат. — Той въздъхна. — Тя непрекъснато разбива сърца, но предполагам не по своя вина. То си е част от същността на жената.
Гласът му звучеше хладно и приятелите му се спогледаха.
— Лъки — подхвана предпазливо Джак — не всички жени са като твоята майка. Ти не можеш да се ожениш, ако мислиш така, независимо от това какво се е случило с лейди Клара.
— Не мога ли? — погледна го въпросително Люсиен. — Съгласен съм, че не всички жени са каквато беше тя. Памела например се отличава от майка ми колкото Сахара от Северния полюс. Но други жени, дори повечето, са като нея. Суетни, вкопчващи се в тебе, слабоволни същества, които се промъкват в сърцето ти и пускат корени там, а после — той явно се мъчеше да сдържи яда си — после само най-силен мъж може да избегне гибелта.
— Би трябвало да дадеш на момичето поне един шанс — каза Улф.
— Тя изобщо няма да го поиска. Не и от мен. Но срещу брачната й клетва за вярност, аз ще й дам нещо по-добро. Свобода. Клара ще получи от нея колкото пожелае, толкова деца, колкото поиска и повече пари, отколкото може да похарчи за пет живота.
— Все още не разбирам защо изобщо искаш да се ожениш за момичето — вметна Джак. — Не мисля, че бащата би одобрил тази връзка, ако знаеше какви са взаимните ви чувства с пуйчето.
Люсиен го изгледа със загадъчна усмивка.
— Ти не разбираш, Джак, Клара ми принадлежи. Била ми е обещана още като дете в люлката. И аз съм си повтарял хиляди и повече пъти, че трябва да разваля годежа, но е невъзможно. Тя ми принадлежи и ще бъде през останалата част от живота ми моя. Няма да й се натрапвам, но ще съм тук. Завинаги в съзнанието й, независимо от това колко често ме вижда. Защото винаги ще знае кому принадлежи.