Любовни досиета
- Автор: Велчева Ружа
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовни досиета». Краткое содержание книги:
Годините се търкаляха, трополяха по кълдаръма на времето и само птиците събираха разпиляните по пътя златни зрънца…
След дипломирането си във ВМЕИ — Габрово се завърнах в старопрестолното Търново… Започна трудовата ми биография.
Прибързан брак, две чудесни деца — Николай и Искра, много командировки, убийствено битие, скандали и унижения… Единствено в нощите белият лист ми носеше свободата да бъда аз, нещо повече от огорчена съпруга и угрижена майка…
Понякога се чувахме по телефона. Просто да се уверим, че сме живи, да го поздравя за поредната му книга. Моите книги все се бавеха… Все имаше по-важни неща за свършване…
Рядко се виждахме. Понякога — по странен начин.
Като студентка във Варна често посещавах антикварната книжарница в центъра. Беше удоволствие да се ровя с часове сред изобилието от стойностни книги. Там открих и пазя и досега двата тома на Речника за морски и речни термини, които носеха името на известен морски капитан от БМФ — Р. Черкезов… А понякога и носех книги за продан — бяха бедни години… Така съм оставила там книгата на Здравко Петров „Вечни спътници“ — великолепни есета. С моето име на първата страница. След години той вижда книгата в книжарницата и, разгръщайки я, разбира, че е била моя. Купува я и много по-късно, при една моя командировка в София, ми я подари…
Нещо много красиво и съдбовно има в тази наша среща чрез книгата на Здравко Петров.
Помня и една друга среща. В пазвите на Балкана, в каменната изба на една великолепна, стара къща, в началото на осемдесетте години на миналия век (Господи, как само звучи!…), седнали пред кана вино ние си говорихме за толкова неща… Тогава той ми прочете записите от разпитите на банкера Буров. Как еретично звучаха думите му, колко точно беше уловил Буров народопсихологията на българина. Колко съвременно звучат преценките му за политиците… А тогава това си беше направо опасен ръкопис!
Беше приготвил сам вечерята — не си спомням вече какво точно ядохме, само си спомням, че беше много вкусно… Пиехме бавно. На каменния зид зад мен беше картата на света. И говорихме, говорихме… За толкова неща.
Не говорихме само за любовта. А тя тихо, за да не ни смути, за да не напомни за толкова красиви мигове отминали, блестеше — кротка звездичка, върху моряшката безкозирка, закачена над адмиралтейската карта…
През целия си съзнателен живот нося тази моя странна лудост — любов — топъл, слънчев шал, който винаги, в мигове на самота и болка, е броня срещу отчаянието и безизходицата… Приятел, който никой не може да ми отнеме…
Досие 2: Морякът
Господи, какъв мъж! Само това успях да си кажа, когато го видях да влиза в стаята.
Празнувахме с колеги имен ден, а виновникът за веселбата беше той. Току-що се беше върнал от плаване и като че ли още се носеше край него мирис на море, далечни пристанища, екзотични земи…
С него моретата и океаните нахлуха в душата ми, където копнежът по дългите сини пътища зрееше отдавна… Една детска мечта, която съхраних жива през годините!
И досега не мога да кажа къде се крият корените на тази моя луда любов към морето. Родена и израсла далече, навътре в сушата, преди да го видя за първи път на 10 години, аз го носех в сърцето си… На 15 години прелиствах лоции и учебници по корабоводене… На 18 станах завинаги негова годеница. Вече студентка във Варна, успях да зърна полякинята Данута Кобилинска, капитан на кораб за далечно плаване, заобиколена от помощниците си, между които и нейният съпруг… Пъстрите варненски улици се бяха смълчали под уверените стъпки на тази крехка, красива и смела жена… И аз мечтаех да съм като нея, но в ония години на пръсти се брояха момичетата, които можеха да учат във Военно-морското училище. Имах си и съвсем луд план — да отвлека контраадмирал Иван Добрев (публична тайна беше, че обичаше вечер да си пие аператива в ресторант „Севастопол“) и да го освободя само срещу заветното място на курсант… Сега ми звучи съвсем налудничаво, но тогава почти си вярвах, че ще го направя един ден.
Морякът носеше посланията на морето и аз повярвах, че съм открила сродна душа. А и това приятелство като начало ми даваше свободата да скрия дълбоко в душата си греховната любов към моя вечен спътник.