Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Любовни досиета
Любовни досиета - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Любовни досиета

Электронная книга - «Любовни досиета». Краткое содержание книги:

Любовни досиета
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 28
Перейти на страницу:

Ружа Велчева

Любовни досиета

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимбал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздавам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее; не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах, откак станах мъж, напуснал съм което е детинско. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.“

Първото послание на Апостола Павла към Коринтяните, 13

На Светла и Драгни Драгневи,

за приятелството и подкрепата —

сърдечно благодаря!

авторката

Пролог

Започвам тази книга на рождения си ден — 55 години са достатъчно висок връх да погледна назад, към годините на своята младост… Пресявайки през пръстите си тоновете пясък и тиня, пред очите ми ще заблестят онези златни зрънца, разпиляни по пътя ми — моето истинско богатство.

Някога една известна светска дама, американка, беше казала, че интелектът на жената е сбор от интелектите на мъжете, които е познавала и обичала през живота си…

Аз имах щастлива съдба и мои приятели бяха, а и още са умни, странни и талантливи мъже, които ме изваяха, изградиха такава, каквато съм сега — жена, живяла винаги по свои правила, праволинейна спрямо свой собствен морал, жадна за далечни, непознати пътища, очакваща любовта…

Своеобразен лиричен поклон пред вас е тази книга, приятели мои!

Благословена съм, че ви имам!

Обичам ви!

Ружа Велчева

22 август 2001 г.

Велико Търново

Първо пристанище — Варна, моя любов…

(септември 1964 — септември 1967)

Моята автобиография започна в мига, когато на 18 години станах студентка във ВМЕИ — Варна.

В онова невероятно циганско лято на 1964 година крачех по пъстроцветните, многоезични варненски улици с две-три тетрадки стихове, очаквайки чудото на първата любов и скрила дълбоко в сърцето си под моряшката фланелка маршалския жезъл…

Приличах на бригантина, току-що плъзнала се по стапелите в дълбоката вода към своя първи презокеански рейс… Корпусът привлича с изящната си линия, попътният вятър свисти в коприната на платната, а лоцманските карти са още девствено чисти, с толкова примамливи имена на далечни земи и морета…

Някъде далече, в необозримото бъдеще, обаче, са заложени капаните на тайфуни и мъртви вълнения, на безветрия и плитчини с коварни рифове… Някъде напред са разкъсаните платна, пробойните в корпуса, самотното дрейфане…

Но бригантината не мисли за тях сега, тя е щастлива, че тръгва на път, с попътен вятър…

Болката и предателствата, обидата и самотата ще дойдат по-късно, заедно с любовта, познанието и зрелостта…

ВАРНА заема специално място в моя живот! Тя винаги ще остане в биографията ми онова ПЪРВО ПРИСТАНИЩЕ, от което съм тръгнала към широкия свят, към поезията и любовта…

Имах невероятния късмет три години във Варна да съм част от семейството на творците, обединили се около литературната група към Дома на транспортните работници: Никола Радев, Кольо Севов, Тодор Ризников, Богомил Тодоров, Турхан Расиев, Димитър Атанасов, Боян Върбанов, Трифон Игнатов, Атанас Стоев, Иван Бориславов, Панчо Недев, Христо Германов, Михаил Михайлов, Михо Стойчев, Симеон Илиев, Михаил Михайловски, Цвятко Дечев, Дора Николова, Христо Боранов, Живодар Душков…

Благословени вечери на ожесточени литературни спорове и приятелски разпивки в „Морска звезда“, уютното кафене до входа на Морската градина, или в ресторанта на ж.п. гарата… Там често се провеждаха блиц-конкурси за най-хубаво стихотворение, а наградата беше чаша коняк, закупена със събраните в шапката ми дребни монети!… Защото всички бяхме еднакво финансово бедни и богати духом!

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 28
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)