Любовни досиета
- Автор: Велчева Ружа
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовни досиета». Краткое содержание книги:
Мои приятели, живи и мъртви, от онези далечни три години във Варна, с благодарност за това, че съм се докоснала до вас — обичам ви!
Досие 1: Вечният спътник
Първата любов буквално нахлу в живота ми, като внезапен щорм, който победно издува платната, но и ненадейно къса вантите…
Сблъскахме се случайно на варненския булевард „Ленин“. Бях още съвсем нова в литературната група и само бегло се познавахме. Беше в отпуск. Липсваше познатата униформа, но походката издаваше морската закваска. Русият му перчем грееше, надвиснал над присмехулниците — очи, и аз не можах просто ей така да отмина — само с кимане за здрасти… Така е било орисано!
В ръката си стискаше запис с хонорар от София (а тогава хонорарите бяха наистина добри пари!), но му трябваше гарант с паспорт, за да го получи в пощата.
Парите вече бяха в джоба му, редно беше да почерпи и така се отзовахме на терасата на „Балкантурист“ в „Дружба“, пред две големи мастики и две огромни порции сух таратор.
Мъжко пиене и мъжки разговор край това невероятно Черно море — едно безкрайно пътуване на две сродни души, пресекли се в безкрая…
Повече говореше той. Попивах всеки звук, всяка дума. За мъжките приятелства, за тази сладка болка — творчеството, за морето като реалност и съдба…
Неусетно около нас притъмня, но в душата ми беше светло, толкова светло…
Нищо не се случи! Поне в баналния смисъл.
Вечерта в квартирата, свита на кълбо, си припомнях всеки миг от този неочакван следобед — всяка дума, всеки жест…
Господи, бях влюбена до ушите, без дори да сме споменавали думичката „любов“!
С нетърпение очаквах сбирките в Дома на транспортните работници. Сядаше до мен в „Морска звезда“ или в шумния ресторант на гарата. Мисля, че другите се досещаха. Намираше повод да ме изпраща. Едни дълги, дълги изпращания по „Червеноармейска“, през Морската градина… Плаха и красива нежност, като че държеше крехко птиче в ръцете си и се страхуваше да не го подплаши…
А пъстрокрилото птиче в гърдите ми наистина пърхаше уплашено — от това непознато чувство, което промени всичко около мен, от болката, че нямам право на това — той имаше красива съпруга и още по-красива дъщеричка… Вярно, нещата не вървяха между тях, няколко пъти беше си тръгвал… Отдавна раздялата е тлеела между тях…
Може ли едно 19-годишно момиче да приеме, че трябва да изгради първата си любов върху гроба на един брак, върху отломките на една друга любов?
Единствен Трифон разбираше драмата, която се вихреше в душата ми. Често се усмихваше странно, клатеше замислено глава и казваше: „Не се коси — всичко ще си дойде на мястото — та вие сте родени един за друг!…“
Вината отравяше красивите мигове. Тя ме разпъваше на кръст, не по-малко жесток от Христовия.
Мисля, че той никога не разбра колко много го обичах!
Близо 40 години упорито убивам любовта си към него, за да съхраня приятелството, това невероятно, непреходно приятелство, с което ние преминаваме през годините…
Вечните спътници.
Никога не му казах, че го обичам, той — също! А се обичахме, мисля, че и сега…
Никой не ми е дал толкова много! От него научих азбучни истини — за приятелството, за поезията, за далечните морета… Културата и контактите определят човека, болката го извисява…
С годините болката в душата се филтрира, зрелостта донесе философската извисеност на чувствата, но тогава болеше… Ах, как болеше…
Отчаяно търсех изход, замислях бягство… Но земята понякога е толкова малка да се скриеш от себе си и от любовта!
Съдбата ми предложи заместител — един достоен мъж, обветрен от моретата и океаните по земята, но все пак по своемо себичен, тираничен и пресметлив… Приличаше на моята любов, и не съвсем… И аз се хванах като удавник за сламка. Бях праведна, но защо болката не отшумя?
Така се разминахме за първи път.
След месец-два той напусна съпругата си, последва развод. Но аз вече бях дала дума другиму и не беше честно и към двамата да се отмятам. Смятах, че така е справедливо.
След година видях, че не всички, които живеят в морето, носят неговата сила и чистота и че заместителят винаги си остава заместител. Разбрах, че съм пораснала за моята изстрадана любов.
В една тясна и душна стаичка, почти под звездите, за първи път се любихме… Телата ни светеха от любов. И птичето в гърдите ми пееше най-светлия химн. Пушейки по цигара, ми разказа, че на почивката си в Балкана се е запознал с едно момиче и за Нова година ще му гостува във Варна. Той беше дал дума и трябваше да я удържи!