Любовни досиета
- Автор: Велчева Ружа
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовни досиета». Краткое содержание книги:
Той имаше остър ум и още по-остър език. И досега помня една негова епиграма, за която на шега казвах, че ще го издам на Властта. Странното е, че в онова тоталитарно време все пак той не пострада, а това се случи много по-късно, в зората на нашата нова демокрация — бил е жестоко пребит и дълго се е влачил по болниците…
А епиграмата беше опасна наистина:
И още една:
Писани в средата на 60-те години, а толкова живи и сега!
Не съм го виждала от години — а дали е съхранил невероятното си чувство за хумор?
Цвятко Дечев след дипломирането си се установи се във Велико Търново, ожени за моя съученичка от гимназията, издаде няколко книги — лирика и сатира, възторжено се втурна в политиката веднага след 10 ноември, после се отдръпна — разочарован и отвратен от Гоочоолу и Дочоолу… Беше приет за член на СБП и продължи да се бори с немотията като всички нас.
Дора Николова, след няколко опита да популяризира свои ръкописи чрез Посолството на САЩ в България (по време на възродителните процеси), попадна в полезрението на ДС, мина през всички кръгове на психологическите репресии на Службите, включително и принудително въдворяване в психиатрична болница, за да я екстрадират от България 10 дни преди 10 ноември 1989 година, заедно със сина й Ивайло (тогава студент по биогенетика). След митарсва из емигрантските лагери на Европа, от януари 1990 година се установиха в град Финикс, щата Аризона. Синът й завърши с отличие генетика в Университета в Солт Лейк Сити, щата Юта. Ожени се за американка, двамата завършиха аспирантура и сега работят в университета.
Демократите след 10 ноември не направиха нищо, за да бъде изчистено името й от психиатричните архиви, независимо от многобройните й писма до Парламента! Родителите й в България изгаснаха — един по един, и сега Дора пише книгите си в далечна Америка… Огорчена от бездушието на родината, тя постепенно забрави обратния път към корените си… Разменяме си дълги писма и отскоро — e-mail — и и винаги ме стяга сърцето от огромната тъга и самота в редовете й…
Димитър Атанасов и Христо Боранов станаха лекари. Почти нищо не знам за тях. Дано да са съхранили поезията в душата си! Бяха чудесни поети!
Със Симеон Илиев и Христо Германов, след 1967 година, когато се прехвърлих в ВМЕИ — Габрово, се срещахме по страниците на алманах „Простори“ и различни сборници на изд. „Народна младеж“. След умирането на държавните издания, когато държавата окончателно абдикира от културата, и тези срещи умряха…
Скоро чрез Цвятко успях да се свържа с Христо Германов. Разменихме си последните книги, казахме си по няколко топли думи за нашите, от онези години във Варна, живи и мъртви, и като че ли миналото нахлу в душата ми като свеж бриз в началото на лятото…
Издал е общо 6 книги. Вече — член на СБП. От задната корица на последната — „Обитаем следобед“ ме гледа едно побеляло, поуморено, но непобедено момче…
С Живодар Душков сме приятели от ученическите години във В. Търново. Една година след мен дойде студент във ВМЕИ — Варна и, съвсем естествено, аз го представих на новите ми приятели. Във Варна той преживя своята първа, красива и най-голяма любов в живота си. Написа най-нежните си стихове за нея. После се отказа от инженерството, отби редовната си военна служба и впоследствие за върши с отличие „История“ във Великотърновския университет. Ожени се за една огнена жена и странна поетеса — Свежа Дачева. Имат две дъщери — едната от тях, Мира Душкова, невероятна поетеса. Повече от 20 години е преподавател в Техническия университет в Русе. Със Свежа бяха като два полюса — огън и лед, земя и небе…Раздялата им беше предопределена. Живодар сам отгледа дъщерите си. Написа и издаде много книги — поезия, проза, задълбочено изследване на живота и трудовете на Георги Димитров. Успя да запази през годините си железен дух и юношески оптимизъм. А Свежа пише своите поетични книги в Швеция и ги издава в България — безспорен талант, огнена жена със завиден интелект…
Но тогава, в периода 1964 — 1967 година, бъдещето беше пред нас… Разочарованията и славата — също…
Градяхме основите на собствените си биографии.
Заедно коригирахме както нашите творения, така и нашите характери…
Бяхме и си останахме приятели, където и да ни разпиляха после ветровете на промяната. Младите попивахме опита от по-зрелите, а те се зареждаха с предизвикателствата на младостта ни.
Впоследствие много от техните имена намериха своето достойно място в литературната история на България.