Оковите на скръбта

— Обикновено това означава, че ако я помолите да убие някоя муха, ще изгори къщата, за да бъде напълно сигурна, че е свършила работата.

— Уейн — каза Стерис, — в момента безпокоиш дамата излишно.

— Наводнение чрез отклоняване на водите на някой от водопадите към стаята — прочете леля Джин, отново загледана в списъка. — Атака на колоси. Нахлуване на стадо едър, рогат добитък в лобито?

— Този вариант е много слабо вероятен — каза Стерис, — но никога не пречи човек да е подготвен!

— Но…

Вратата на съседния апартамент се отвори с трясък.

— Здравейте, човеци — поздрави МеЛаан и пристъпи през прага, само по чифт стегнати къси панталони и парче плат, увито около гърдите. — Трябва да си избера нещо подходящо за довечера. Какво мислите вие — големи гърди? Малки гърди? Много големи гърди?

Всички в стаята притихнаха за момент, после се обърнаха към нея.

— Какво, де? — попита МеЛаан. — Изборът на точен размер бюст е от жизненоважно значение за подготовката на една дама за официални събития!

Тишина.

— Това е… малко неуместен въпрос, МеЛаан — каза накрая Стерис.

— Просто завиждаш, защото ти не можеш да си ги свалиш, ако искаш да идеш да потичаш — заяви тя. — Ей, къде е пиколото с багажа ми? Ако ми изпусне куфарите и пукне някой от черепите, кълна се, че ще му покажа какво означава бяс!

И се отдалечи.

— „Черепи“ ли каза тя? — попита леля Джин.

Вратата се затръшна.

— Аха! — възкликна Уакс, като спусна длан. — Ето.

Мараси се приближи, обви ръка около рамената на възрастната жена и я поведе към вратата.

— Не се тревожете. Далеч няма да е толкова зле, колкото го карат да изглежда сега. Най-вероятно няма да се случи нищо нито на хотела ви, нито на вас самата.

— Като изключим това, че Уакс ви разби прозорците — напомни Уейн.

— Да, като изключим това — съгласи се Мараси и го изгледа яростно.

— Млада госпожице — прошепна ѝ с ъгълчето на устата си леля Джин, — трябва да избягате от тази компания възможно най-бързо.

— Не са лоши хора, наистина — каза Мараси, като стигна до вратата. — Просто им се струпа много тази нощ.

Леля Джин кимна колебливо.

— Добре — продължи Мараси. — Когато слезете долу, бихте ли изпратила някого до търговската камара, ако обичате? Помолете ги да ми запишат имената на абсолютно всички служители на местните гробища.

— На гробищата ли?

— От огромна важност е — потвърди Мараси, избута жената през прага и затвори вратата след нея.

— Гробищата? — обади се МеЛаан, като подаде глава в стаята. В момента бе напълно плешива. — Това ми напомня: бихте ли ми поръчали нещо за ядене? Някое хубаво парче отлежало месо.

— Разложено, искаш да кажеш — уточни Уакс.

— Няма нищо по-хубаво от уханието на сочна флейка, оставена цял ден на слънце — отговори МеЛаан и се шмугна обратно в стаята си, когато откъм другата врата се разнесе почукване. — А! Багажа ми. Отлично. Какво? Не, естествено, че няма трупове вътре. За какво са ми кокали, по които още има месо? Благодаря. Чао.