Светлият лик на смъртта

— Сама. — Тя въздъхна. — Но следователят беше съгласен, че трябва. Отначало с бащата на покойната работеше Игорьок Лесников, а когато следователят намери улики, говорещи, че младата жена е най-вероятната убийца на приятелката си, изпрати мен да продължа започнатото от Игор. Искаше аз да доизцедя бащата.

— Тоест искаш да кажеш, че разбирайки състоянието на бащата, следователят е искал да се възползва тъкмо от него.

— Да, именно това искам да кажа. И моля ти се, Льошенка, не се дръж с мен като с малко дете и не изопачавай фактите. Следователят искаше до го доизцедя, но и аз исках същото. Нещо повече — правех го. Нещо повече — разбирах, че е неприлично и безнравствено: с хитрост и уловки да подтикваш един баща да даде показания срещу своята току-що починала дъщеря. Това е чудовищно, разбираш ли? Това е отвратително! Съзнавах го и все пак го правех. Защото да разкривам престъпления и да търся убийци — това е моята работа. Моето професионално задължение. Работата, за която държавата ми плаща. Не знам, Льошик, съвсем се обърках и вече нищо не разбирам. Глупачка съм, нали?

— Да. Но не и пълна глупачка, щом ме питаш за това. Истинският, класическият глупак никога не се съмнява в своята гениалност. Щом се съмняваш, значи можем да те спасим за обществото. Кажи ми, ако обичаш, защо толкова бързахте, защо трябваше да получите показанията на бащата именно днес? Не можехте ли да почакате до утре? Ако съм те разбрал правилно, момичето, което е убило приятелката си, също е умряло. Така че никъде не би могло да избяга. Защо е трябвало да се нахвърляте върху горкия човек?

— Там е работата я! Сигурно се е задействал някакъв инстинкт. Професионалната деформация, която те кара да грабваш всяка информация, която ти е достъпна. Когато човекът е потресен и не може да се владее, е най-лесно да измъкнеш информация от него и всички се възползват от това. Нещо повече — специално подреждат цели комбинации, за да извадят човека от равновесие, а после да го накарат да каже това, което той толкова грижливо крие. Прав си: нямахме причина да бързаме, момичето е умряло, не може да се скрие от следствието и да унищожи улики. Но въпреки това аз стиснах бащата за гърлото. Ето това е отвратителното.

— Какво пък, поучи се от собствените си грешки. Съгласен съм, сигурно се отвращаваш от себе си, но следващия път ще си помислиш, преди да се нахвърлиш да доизцеждаш някого. Това е всичко. Не е станала никаква катастрофа. Занапред ще бъдеш по-благоразумна. Край, Асенка, прекратяваме панихидата за твоята блаженопочивша нравственост. Стореното — сторено. Нека общото ни заключение да бъде, че това е било неправилно от морална гледна точка, но, от друга страна, било е продиктувано от интересите на разкриването на тежко престъпление и затова до известна степен — оправдано. Гаси цигарата и да вечеряме!

— Льош, честна дума — не мога. Моля ти се — приплака Настя, — не ме карай да ям. Само ще похабиш продуктите.