Призрачна музика

— Не му се сърдете, Анастасия Павловна — рече той веднага щом се озоваха навън. — Денис се чувства много зле и затова е толкова раздразнителен.

— Исках да поговоря с теб точно за това. Лекарката смята, че с Денис се случва нещо и той не желае да оздравее. Знаеш ли защо?

— Не — отвърна Артьом след кратка пауза.

„Знае — помисли си Настя. — Личи му, че знае. Но се притеснява да говори за това с мен. Какво пък, съвсем обяснимо е. Темата е деликатна, а пък дипломацията не е моята сила. Но какво да се прави. Освен мен, няма кой друг да разговаря с Артьом за това“.

— Хайде да се поразходим — предложи тя. — И двамата седим по цели дни, полезно е да походим малко пеша.

Наблизо бучеше „Садовое колцо“, въздухът беше плътен и тежък, забиваше се в белите дробове и не искаше да излезе оттам. Настя свърна в първата пресечка и мина откъм сенчестата страна.

— Предстоят ви трудни времена — започна тя. — Денис ще продължи да ходи на училище, а ти вече няма да правиш това. Ще ви се наложи да промените обичайния си начин на живот.

— Да, знам — кимна Артьом. — Наскоро с Денис си говорихме точно за това.

— А той как се отнася към тази перспектива?

— Как ли… Той смята, че може да прекара целия си живот покрай мен. Аз го убеждавах, обяснявах му, че ще си намери нови приятели, че ще си хареса момиче, а след това ще се ожени. Просто не може целият му живот да е посветен на мен. Но той не иска да ме чуе. Казва, че нямал нужда от никакви приятели и момичета. Сигурно още е малък, нали?

— Не, Артьом, той не е малък, просто ти си малко по-голям. Ти вече си започнал да мислиш за нещо, което не е свързано с Денис, а той се е обидил, нали?

— Да, сигурно е така… Как разбрахте?

— Всички минаваме през подобни ситуации. Рано или късно настъпва момент, когато общите интереси между хората стават различни. Между любими хора, независимо от възрастта им. Казвал ли си на Денис нещо за мен?

Артьом се изчерви, но не забави крачка.

— Казах му.

— И то не му хареса, нали?

Младежът кимна мълчешком.

— Ето, виждаш ли, днес просто си споменал някакъв чужд човек и Денис вече те ревнува. А какво ще стане утре, когато те заинтересува човек, който няма да ти е чужд? Артьом, от вас двамата ти си по-големият, което означава, че трябва да бъдеш по-мъдър и по-далновиден. Тежестта и отговорността падат върху теб. Не ми е приятно да ти говоря за това, но приятелят ти не желае да оздравее, защото не иска да живее, разбираш ли?

— Какво говорите? — Артьом дори спря от изненада. — Как така не иска да живее? Защо?

— Защото целият му живот е съсредоточен в теб. Ти си смисълът на неговия живот. Когато е до теб, той се чувства нужен и значим и усеща, че е обичан и уважаван. А ти изведнъж си започнал да се интересуваш от някого другиго. Денис е направил всичко възможно, за да изглежда по-добър в очите ти и да ти покаже колко прекрасен човек е. Точно затова е взел топчето и е тръгнал с него из града. Искал е престъпниците да го забележат, канел се е да ги проследи и да ги предаде в милицията. Искал е да бъде герой в очите ти. Така е, нали?