Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
В апартамента наистина нямаше никого, защото Клавдия Никифоровна живееше сама. Сергей се съсредоточи, опитвайки се да си спомни какво точно му каза да занесе лекарят. Тоалетни принадлежности — какво ли значи това? Четка за зъби, сапун, паста за зъби. Какво друго? Ако ставаше дума за мъж, щеше да вземе приборите за бръснене. Но за жена… Иди ги разбери тези жени.
Зарубин оглеждаше безпомощно безбройните бурканчета и флакончета, с които бе отрупан плотът покрай мивката в банята. Какво от всичко това й трябваше? Нима жените наистина се мажеха с всички тези неща едновременно? Ама че смехория! За всеки случай Сергей избра един крем с надпис „нощен“ и един с надпис „дневен“ и ги сложи в плика при сапуна, четката и пастата за зъби.
След като приключи с тоалетните принадлежности, той се върна в стаята и започна да търси нощници и кърпи. „Не живее зле тази Клавдия Никифоровна“, мислеше си оперативният работник, докато разглеждаше чистото и разтребено жилище. Дамата не мизерстваше, очевидно децата й помагаха. Разбира се, в много неща прозираше старческата пенсионерска бедност, но имаше и скъпи вещи, които явно бяха нови и купени съвсем наскоро. Например ей тази ваза за цветя изобщо не беше евтина. Сергей бе видял същата в ГУМ и искаше да я подари на приятелката си за 8 март, но парите не му стигнаха. А на леля Клава й бяха стигнали. Или някой й я е подарил? Телевизорът й беше огромен „Панасоник“ и просто нямаше начин да го е купила с пенсията си. А немският кухненски комбайн явно бе донесен току-що от магазина, кашонът бе разпечатан, но уредите още не бяха извадени и стояха в ъгъла на кухнята. Зарубин се увлече да проучва чуждото имущество — не ровеше из вещите, а просто се разхождаше и разглеждаше онова, което стоеше пред очите му. Той обичаше да си съставя мнение за човека по вещите и обстановката.
Виж, чашките бяха много стари. Като малък Сергей беше пил чай точно от такива чаши. Те бяха бели със син кант, тук-там напукани, а ръбовете на някои — дори нащърбени. До тях стояха изящни красиви порцеланови чашки — същите, от които двамата с Клавдия Никифоровна пиха чай, когато Сергей идва тук преди няколко дни. Те сигурно бяха предназначени за официални случаи и ги вадеха само когато идват гости, а пък чашите със син кант се ползваха всеки ден от домакинята, когато бе сама вкъщи.
Вероятно бельото беше в гардероба. Зарубин отвори вратата му и погледна вътре. Не, не позна. Тук на закачалки висяха рокли, блузи, палто и шлифер. Я, това пък какво е? Вниманието му привлече плътен кафяв калъф с цип. В такива калъфи в магазините продаваха горни дрехи. Той смъкна малко ципа и мушна пръст в процепа. Точно така — кожа. Значи нашата леля Клава си е купила кожух. Е, господ здраве да й дава, та да доживее до зимата, да поноси новия си кожух и да му се порадва на стари години.
Сергей се усмихна на мислите си, затвори вратата на гардероба и се зае да проучва другата му част. Там, върху полиците, на равни купчинки бяха подредени чаршафи, торби за одеяла, калъфки, кърпи и долно бельо. Какво трябваше да вземе? А, да — две кърпи и нощница. Не, не беше така — две нощници и една кърпа. Или кърпите също трябваше да са две? Той бързо намери нощниците и ги отдели на дивана. А каква кърпа да вземе? Може би лекарят имаше предвид голяма кърпа за баня? Трябваше тогава да го попита, а не сега да гадае.
От размислите му го изтръгна звънът на телефона. Сергей помисли малко и вдигна слушалката.
— Къде е Клава? — чу се настоятелен женски глас.
— Клавдия Никифоровна я няма — отвърна любезно Зарубин.
— А вие кой сте?
— Аз съм съседът й.
— Какво правите там? Къде е Клава?
— В болницата е, помолиха ме да й занеса някои неща. Не се притеснявайте, не съм крадец.
— Какъв съсед? — развика се подозрително гласът в слушалката. — Клава каза, че преди няколко дни той е умрял. Да не би вече да има нов съсед?
Зарубин разбра, че се е натъкнал на добре информирана приятелка, с която Клавдия Никифоровна непрекъснато си общува и й е разказала всичко, тъй че не беше чак толкова лесно да я хързулне. Просто тя нямаше да се поддаде току-така на лъжите. И ако не разсееше подозренията й, тя тутакси щеше да извика милиция.
— Всъщност аз съм от милицията — призна си Зарубин. — Днес Клавдия Никифоровна беше при следователя, там й прилоша, закараха я в болницата, а пък мен ме изпратиха да взема необходимите й вещи.
— А фамилията? — попита осведомената дама с такъв тон, сякаш беше прокурор шестнайсето поколение.
— Чия фамилия? Моята ли?
— Как е фамилията на следователя?
— Гмиря.
— Точно така — констатира със задоволство невидимата му събеседничка. — Вчера Клава ми каза, че следователят Гмиря я вика за разпознаване. Какво трябва да й се занесе?