Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Трябва да се направи всичко възможно, за да не го изпуснем — заяви категорично Георгий. — Той цяла седмица се тутка и не направи нищо, а пък сега иска просто ей така да зареже всичко и да замине. И нека да не си мисли, че това ще му се размине.
— Ти не можеш да му заповядаш, той няма да ти се подчини — възрази му Олга.
— Ще се подчини! — отсече заплашително Георгий. — Ако позволяваш на всички да правят каквото си искат, без да се съобразяват с другите, държавата ще се разпадне за броени дни. Трябва да има елементарен ред, хората са длъжни да носят поне минимална отговорност за онова, което правят. Дай ми адреса му, ще отида при него и ще си поговорим по мъжки.
— Няма нужда — каза тихо тя. — Защо искаш да вгорчиш живота на човека? Той си има свои планове и свои проблеми. Дори ако успееш да го принудиш да се занимава с делото по-нататък, той няма да го направи съвестно, защото ще те намрази. Може би в момента се решава съдбата му и той наистина трябва да замине, а ти искаш да му попречиш.
— Ама че си добричка, направо да не повярваш! Точно затова не си постигнала нищо в живота, защото позволяваш на всички да се държат с теб като с парцал. Хората са егоисти и мислят само за себе си, а ти им прощаваш всичко и се стараеш да им влезеш в положението и да им измислиш някакво оправдание. За твоя Храмов няма никакво оправдание, той се държи абсолютно безнравствено. Хората му се доверяват, разчитат на него, а пък той просто взема и се отказва. Пошегувах се, момчета, нямам намерение да ви помагам, да не би да сте ми повярвали? Ето как изглежда поведението на твоя адвокат. И аз трябва да му обясня това, та да не си въобразява разни неща и да не си мисли, че изглежда почтен в очите на хората. Той трябва да знае, че е мръсник и че всички наоколо са го разбрали.
Олга вдигна тъжните си очи към него.
— Защо? Защо трябва да знае това? Така или иначе той няма да се занимава с твоето дело.
За пръв път през цялото това време тя каза именно: твоето дело. Не нашето, както казваше преди, а ТВОЕТО. Изведнъж й се стори, че лимитът на силите, който й бяха отпуснали, за да изпълни онова, което смяташе за свой дълг, се е изчерпал и че повече нямаше да може нито да вижда Георгий, нито да общува с него, нито да му помага.
— Ще се занимава. — Дударев беше непреклонен. — Аз ще го принудя. Щом се е захванал, нека да доведе делото докрай. Това е принципен въпрос. Няма да позволя на никого да се държи така с мен.
Олга извади мълчешком бележника от чантата си, откъсна едно празно листче и преписа на него телефонния номер и адреса на Храмов.
— Вземи — подаде тя листчето на Георгий. — Аз ще тръгвам.
Той сгъна старателно листчето надве и го сложи в горния джоб на ризата си.
— Къде отиваш? — попита я недоволно.
— Прибирам се вкъщи. Трябва да мина и през пазара. Утре сутринта ще ходя при сина си в лагера, искам да му занеса плодове и сладкиши.
— Кога ще се върнеш?
— Утре вечерта. Ще ти трябвам ли?
Георгий я хвана за ръката, погали пръстите й и ги вдигна към устните си.
— Измъчих те, нали, Оля? Стоварих ти на главата всичките си проблеми, като че ли твоите са ти малко… Не изглеждаш добре, очите ти са уморени.
В първия момент й се стори, че ей сега всичко ще се върне, всичко отново ще стане както преди, когато двамата бяха пламенни и нежни любовници. Но още в следващия миг Олга ясно осъзна, че вече няма нужда от това. Тя вече не вярваше на Георгий. И макар че той тъй и не й призна открито, че е убил жена си, тя пак не му вярваше. Естествено Олга му бе необходима, защото кой друг, освен нея, щеше да му търси адвокат и да прави опити да го измъкне от наказателното дело. Затова, щом усети, че Олга се отдалечава от него, той тутакси пусна в действие милувките и обаянието си. „Той никога няма да ме пусне — помисли си изведнъж ужасено тя. — Ще ме държи като вързана на въже и ще ме влачи подире си. Той е прав, аз позволявам на хората да се държат с мен като с парцал. И на него също му позволявам. Но за него това като че ли е много добре, то му дава възможност да ме държи под юзда и да ме принуждава да му служа вярно“.
— Да, Георгий, ти ме измъчи. Дори ще ти кажа нещо повече: ти ми омръзна със своите претенции и изисквания. За да ти помогна, даже се реших да призная всичко пред мъжа си и сега семейното ми бъдеще е неясно и нестабилно. Какво още искаш от мен? Намерих ти адвокат. Макар че той се оказа не точно такъв, какъвто ти се искаше, но сторих това, което можах. И дори намерих пари, за да му платя. Аз бях дотук, миличък, не мога да направя нищо повече за теб. По-нататък се оправяй сам.