Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
Настя се опита да изложи съображенията си колкото се може по-накратко. Гмиря поклати с укор глава и потъна в размисъл.
— И как смяташ да провериш тази версия? — попита най-сетне той. — Само, много те моля, не забравяй, че твоята идея трябва да се обвърже и с факта, според който Дударев и Вяткин са се познавали, а Вяткин е присъствал на мястото на убийството.
— Това още не е установено със сигурност — възрази Настя.
— Я престани! — смръщи се Борис Виталевич. — Няма за какво да говорим, утре свидетелят ще го разпознае и всичко вече ще е сигурно.
— Ами ако не го разпознае?
— Глупости — намеси се Зарубин, — как така няма да го разпознае? Че тя направи точен словесен портрет на Дударев.
— Добре, да речем, че е така — съгласи се Настя. — Ами ако Вяткин е имал поръчение да убие Дударев, но сценарият се е разигравал чрез личното им запознанство? Запознали са ги, установили са, че уж имат общи интереси, Дударев няколко пъти е ходил на гости на Вяткин. Би могло да се случи и така, нали?
— Теоретично би могло — кимна в знак на съгласие Гмиря. — Но не и на практика. Защото, ако Вяткин е трябвало да убие Дударев, а не жена му, той щеше да убие него. Какво общо има с това нещастната Елена? Версията ти не издържа, Каменская.
— Не издържа — повтори Настя с въздишка. — Не издържа. Но аз ще помисля още малко.
След работа тя се отби в болницата при Денис. Преди да влезе в стаята му, Настя реши да поговори с лекаря.
— Добре че дойдохте — каза пълната възрастна лекарка. — Исках да поговоря с майката на момчето, тя идва тук веднъж, но почти веднага ми стана ясно, че няма смисъл да го правя. Вярно, родителите на приятеля му идват всеки ден, но те се интересуват повече от чисто медицинския аспект, от лекарствата, които е необходимо да намерят, и от специалистите, които трябва да доведат при Денис.
— Какво е станало? — изплаши се Настя. — Усложнения ли има?
— И да, и не. Седнете — каза лекарката и посочи стола, — разговорът ще е дълъг. Разбирате ли, от наша страна ние правим всичко възможно Денис да оздравее, но нито един лекар не може да излекува болния без помощта на самия болен. Болният трябва да има желание да оздравее и само тогава лечението може да бъде успешно. Но ако той не иска да оздравее, всички усилия на лекарите са напразни. Всеки лекар знае това. Денис Баженов е много здраво момче, имам предвид, че сърцето му е здраво и е в добра физическа форма. Няма хронични заболявания и по принцип би трябвало да оздравее бързо. Но това не се случва. Доведоха го с рана от криминално престъпление и може би вие като служител на милицията знаете за какво става дума. Аз имам известни подозрения, но вие знаете по-добре.
— А вие какво подозирате? — попита заинтригувано Настя.
— Много често някой не иска да излезе от болницата, защото се страхува да не се разправят с него. Бои се, че следващото покушение ще бъде успешно. Иска да остане в болницата колкото се може по-дълго и мозъкът изпраща до поразените от болестта органи команда да не оздравяват. Повярвайте ми, сблъсквала съм се с това много пъти. Дали с Денис не се случва същото?
— Едва ли. Той не е замесен в никакво престъпление. Но ще помисля върху това, което ми казахте. Може ли да отида при него?
— Идете. Там е неговият приятел, стои тук всеки ден от сутрин до вечер. Изумително предан приятел е.
Настя видя в болничната стая почти идилична картина. Времето от пет до осем вечерта беше определено за посещения и пускаха всички при всеки. В стаята имаше пет легла, а на табуретките до всяко седяха посетители, наметнали върху дрехите си престилки. До леглото на Денис седеше Артьом, държеше приятеля си за ръка и му говореше нещо.
Денис забеляза пръв Настя. Той потръпна, а Артьом усети това и веднага започна да върти глава, опитвайки се да види на какво реагира приятелят му.
— Вие ли сте? — попита тихичко той още преди Денис или Настя да са изрекли и една дума.
„Как ме позна? — искаше да го попита тя. — Нали всички твърдят, че не можеш да различиш лице от такова разстояние“. Парфюмът. Той усети аромата на парфюма и го позна. Това момче имаше страхотна памет! И обонянието му беше отлично.