Призрачна музика

— Ама че дивотия! — ядоса се Георгий, след като изслуша разказа й за отказа на адвоката Храмов от делото и за неуспешния й опит да се разбере с Михаил. — Това не може да се случи в армията. Как е възможно такова нещо — да се захванеш с едно дело и да го зарежеш без никаква уважителна причина? Прищяло му се да излезе в отпуск! Ти си виновна за всичко.

— Защо да съм виновна аз, Георгий? — попита безпомощно Олга. — Какво лошо съм направила?

— Трябваше да разговаряш по друг начин с него, не биваше да се съгласяваш с отказа му от делото. Ти си безхарактерна. Той те е поставил пред свършен факт и ти веднага си вдигнала ръце. Трябваше да се бориш с него, да разговаряш твърдо, да го убедиш, да му заповядаш, да го сплашиш. А ти веднага си се съгласила. Виж, ако се беше обадил на мен, а не на теб, щях да намеря какво да му кажа. Щеше да ходи на пръсти около мен!

Олга го слушаше и си мислеше тъжно защо не е забелязала всичко това по-рано. То е съществувало, но тя не го е забелязвала. На Георгий винаги някой му беше виновен и винаги намираше кого да обвини за неуспеха си. И естествено това можеше да е всеки друг, но не и самият Дударев. Всички наоколо му бяха длъжни, всички трябваше да изпълняват нарежданията му, които той издаваше наляво и надясно, а на него му оставаше само да разпитва строго дали са изпълнени и да наказва за неизпълнението на заповедта. Може би работата му в армията бе наложила отпечатъка си върху него, но най-вероятно просто характерът му беше такъв. И защо не бе забелязала всичко това досега? Тя виждаше друго: страстния почитател на книги и изтънчен ценител на литературата, фанатичния поклонник на поезията. Беше й интересно с него, можеше да разговаря с часове с Георгий за сребърния век, за футуристите и имажинистите, а Михаил дори не знаеше кои са те. Олга се увлече по Георгий за броени дни. Какви ти дни — за часове. Толкова необичаен й се стори човекът, с когото можеше да разговаря за изкуство и който винаги знаеше кога трябва да пусне дамата да мине пред него и кога мъжът трябваше да тръгне напред. Маниерите му бяха безупречни, а в наше време това се срещаше толкова рядко… И едва сега, след като Георгий бе сполетян от нещастие, а самата Олга докара брака си до ръба на развода, тя започна да осъзнава старата истина, която рано или късно разбираха всички. Ако ти се иска да поговориш с някого за изкуство, запиши се в някой клуб на литератори, художници или музиканти, занимавай се с това професионално и ще водиш такива разговори всеки ден — от сутрин до вечер. Ако добрите маниери са важни за теб, иди да живееш в Англия и постъпи на работа в кралския дворец. Но ти не живееш рамо до рамо с литературните вкусове или с маниерите, а с човешките качества, характер и личност. И точно от тези качества, а не от литературните пристрастия, зависи как ще се държи човек в критичен момент, дали ще те подкрепи, или ще те зареже на произвола на съдбата, дали ще ти помогне, или ще те предаде. Щастливци са хората, които осъзнаят това рано и по този начин избегнат безброй грешки, понякога и трагични. А онези, които го разбират много късно, никога не са щастливи.