Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
Артьом кимна. Личеше, че се чувства страшно неудобно.
— Защо не ми го каза, когато си говорихме миналия път? Не го ли осъзнаваше?
— Не мислех, че… Честна дума, не мислех, че ще възприеме толкова сериозно това. Наистина говорих с него за вас и това като че ли не му хареса, но не му обърнах внимание. Анастасия Павловна, честна дума… Дори и през ум не ми е минало. Когато ме пуснаха при него за пръв път след операцията, му казах, че са го спасили само благодарение на вас, защото сте се появили там навреме. А той най-неочаквано се разплака. И ми каза да се махам. Едва тогава се сетих. Беше му неприятно, че планът му не е успял и че вие сте го спасили.
— Ясно. Но на Денис няма да му стане по-леко от това, че двамата с теб обсъждаме този въпрос. Трябва да му помогнем.
— Как? — Артьом забави крачка и наклони леко глава, за да не пропусне нито дума. — Само ми кажете какво трябва да сторя и аз ще направя всичко. Заради Денис ще прегриза гърлото на всеки!
— Общо взето, за да му помогнеш, трябва да прегризеш моето гърло — усмихна се Настя. — Но ако говорим сериозно, Денис е в тежък стрес и трябва да го извадим от него. За мен и теб ревността му изглежда смешна и безпочвена, защото ние сме по-големи, но за него това е истинска трагедия, с която душата му не е в състояние да се справи.
— А как се излиза от стрес?
— По най-различни начини. С любов, с грижа, с милувка. Понякога много помага работата, друг път — смяната на обстановката. Но най-добре е да се потърси помощта на специалист.
— Чакайте малко! — възкликна Артьом и бръкна в джоба си.
Извади една визитна картичка и я подаде на Настя.
— Какво е това?
Тя прочете надписа на визитката: „Доктор Хасай Алиев. Център за защита от стреса. Телефон 180-27-27“.
— Откъде я имаш?
— Денис ми я даде. Запознал се на улицата с един човек, който го научил как да командва ръцете си и как да се отпуска и му казал, че ако Денис се заинтригува, може да отиде при него.
— Много интересно. Мисля, че точно това ни трябва. Във всеки случай не пречи да опитаме. Как е името на този човек?
— Вадим. Денис каза, че бил смешен и носел очила с дебели стъкла.
— Много добре. По-хубаво при Денис да дойде познат човек, отколкото някой напълно непознат. Ще се опитам да го намеря. Да те изпратя ли до болницата?
— Няма нужда, благодаря. Вече съм обиколил всички магазини наоколо и познавам улицата метър по метър. Всички от стаята на Денис ме пращат за покупки.
Двамата стигнаха заедно до ъгъла на „Садовое колцо“ и се разделиха.
Настя пътуваше с метрото и мислеше за доктор Алиев. Да, в момента Денис имаше нужда точно от това. Тя много добре си спомняше телевизионните предавания „Помогни си сам“ с участието на Хасай Алиев. Заекващи деца започваха да говорят гладко почти веднага, а измъчени от продължително главоболие хора се оправяха буквално пред очите на всички. По онова време тези предавания й направиха много силно впечатление, но това бе преди четиринайсет години и самата Настя беше с четиринайсет години по-млада, по-здрава и по-глупава. Тя много добре помнеше какво говореше и показваше Хасай Алиев, но никога не бе правила опит да го приложи. Дори имаше и книгата „Уроци по самоконтрол“, но тъй като беше твърде млада, само я прочете и я мушна някъде. Когато си малко над двайсетте, някак трудно ти се вярва, че тежки времена могат да настъпят и за теб.
Ако намереше специалист от центъра на доктор Алиев и го помолеше да се позанимава с Денис, можеше да реши две задачи едновременно. Първо, Денис щеше да се научи да се справя с емоциите си и да не им позволява да управляват разума му. И второ, навиците да се самоконтролира щяха да му дадат възможност да оздравее по-бързо след раняването и операцията, и то толкова бързо, че всички щяха да се изумят и дори да напишат статии за него. Той щеше да се озове в центъра на вниманието, щеше да стане специален, щеше да владее метод, непознат на никого от обкръжението му, и това щеше да му възвърне усещането за собствената му значимост. А може би щеше да му помогне да понесе по-лесно и промените в живота, които неизбежно щяха да настъпят още през есента.
На сутринта жегата вече стана абсолютно непоносима. Всеки ден синоптиците с маниакална настойчивост обещаваха, че след три дни ще започнат дъждове и бури, но само след два дни сменяха прогнозата и „отлагаха“ мечтаното лошо време за след още два-три дни. Но тези дни също минаваха, а жегата нямаше никакво намерение да отстъпва завоюваните позиции.